И точно тогава се случи нещо, което във всяко друго време би било обяснимо, но именно сега по никакъв начин — една девойка от селището се задомяваше някъде надалеч. Всички останаха със зяпнали уста, като чуха за тази нова Дорунтина, точно по времето, когато се смяташе, че на идеята за далечните женитби бе нанесен съкрушителен удар. Хората смятаха, че след тази случка, от която тръпки те побиват, семейството на девойката ще развали направения преди време годеж или поне ще отложи за по-нататък сватбата, но не стана така. Сватбата се вдигна в уречения ден. Пристигнаха сватовете от далечната страна, за която някои казваха, че е на шест или осем дни път оттук, и след като ядоха, пиха и се веселиха, поведоха със себе си младата невеста. От църквата до големия кръстопът я изпроводи почти цялото село, както някога клетата Дорунтина, и докато гледаха красивата невеста под бялото було, много хора си мислеха какъв ли призрак ще я доведе през някоя тъмна нощ до прага на родния й дом. Но тя, възседнала белия кон, с нищо не показваше, че се ужасява от това, което навярно може да се случи. А хората, като я изпращаха с очи, поклащаха глави и си казваха: Кой знае, може би на днешните невести да им харесват тези неща, всемогъщи боже! А може би ги блазни само мисълта да пътуват сред мрака зад гърба на привидения и нищо повече.
Октомври 1979 г.