Според твърденията на Дорунтина, поведението на брат й й се сторило твърде странно. Той дори не слязъл от коня, нито пък пожелал да влезе в дома им, а настоявал тя да тръгне час по-скоро с него. Когато го попитала защо толкова бърза и ако е за добро, да облече празничната си премяна, ако е за лошо, да сложи черните си дрехи, той, без да й дава обяснения, казал: «Тръгвай така, както си.» Всичко това й се видяло толкова странно и извън всякакво приличие, но изгаряща от копнеж през тези три години по близки и по родина (там е една такава страна, че не можеш да я опишеш — това са нейни думи), без да му мисли много, оставила на съпруга си една бележка и възседнала коня зад брат си.
В твърденията й винаги се подчертава, че пътуването продължило дълго, въпреки че тя не бе в състояние да го определи с точност. Каза само, че си спомня една безкрайно дълга нощ с много звезди, които бягали пред погледа й по небето, но това впечатление у пея може да е предизвикано от препускането на коня, съпроводено от междувременното й задрямване. Тук е интересно да се отбележи, че тя не си спомня да са пътували през деня. Това може да се обясни по два начина: че е спала или дремала, докато са пътували през деня, или че на разсъмване са спирали да починат и след спускането ма нощта отново са продължавали пътя си. От последното предположение става ясно, че конникът е желаел да пътуват само нощем. Това е дало възможност в съзнанието на Дорунтина, която между другото е била и доста уморена и твърде развълнувана, тези десет или петнадесет нощи (колкото е приблизително разстоянието от Бохемия дотук) да се превърнат в една дълга и безкрайна нощ на препускане.
По време на пътуването, тъй като е била съвсем близо до конника, тя е забелязала, че косите му са доста прашни и целите в кал, а от раменете му лъхала миризма на влажна пръст. На няколко пъти го попитала за това, той й отговарял, че из пътя неведнъж го сварвал дъжд, така че мократа прах се превърнала в пръски кал по косите и тялото му.
Когато най-после през нощта срещу 11 октомври непознатият (нека така наречем този, когото тя е взела за свой брат) приближил с Дорунтина до дома на Госпожа Майката, спрял коня, казал й да слезе и да отиде вкъщи, тъй като той щял да се позабави, понеже имал малко работа в църквата. Без да дочака отговора й, той се запътил нататък, минал край църквата и влязъл в гробището, а тя почти тичешком прекосила пътя до къщи и почукала на портата. Старата госпожа попитала кой е и когато дъщеря й отговорила, че е Дорунтина и я е довел Костандин, майката отвърнала, че той от три години е покойник. Несъзнателно те си нанасят такъв съкрушителен удар, че се повалят и двете на легло и още не могат да се съвземат.
Цялата тази история, която безспорно е твърде неясна, има две обяснения: или някой неизвестно по какви причини е излъгал Дорунтина, като се е представил за брат й Костандин, за да тръгне тя с него, или самата Дорунтина, кой знае защо, не казва истината и крие как и с кого е дошла.
Сметнах за необходимо да направя един малко по-подробен доклад за събитието по простата причина, че то се отнася до едно от най-знатните семейства в княжеството и освен това събитието е от такъв характер, че може да предизвика смут в душите на хората.
След като подписа доклада, Стреси оглежда известно време със зареян поглед наклонения си почерк. На няколко пъти взе перото и понечи да се наведе над листа, за да добави, зачеркне или може би да поправи нещо, но колкото и пъти да се опитва, ръката му така си стоеше с перото във въздуха и най-сетне той остави всичко, както си беше.
Стреси бавно стана от масата, сложи доклада в плик, запечата го и повика куриера. Когато последният тръгна, той го проследи с очи от прозореца. Дълго стоя така и чувствуваше как главата започва все по-силно да го боли. Куп предположения напираха да нахлуят в мозъка му като през тясна врата и той несъзнателно потри с ръка чело, сякаш да прегради пътя им. Защо ще направи това непознат пътник? И ако не е така, ако не става дума за някакъв измамник, тогава въпросът става още по-заплетен. Какво криеше Дорунтина? С тези мисли той се повъртя известно време из канцеларията и колкото пъти приближаваше прозореца, виждаше по пътя между оголените тополи гърба на куриера, който все повече се смаляваше. Ами ако не е нито първото, нито второто — си каза той неочаквано, — ами ако е нещо друго, което трудно може да го побере мисълта?
Стреси се спря за миг с поглед, забит в пода, после се запъти към вратата, спусна се бързо по стълбите и като извика от коридора помощника си, излезе на улицата.