Втора глава
Стреси издаде заповед, която още същия ден бе разпратена до всички странноприемници и гранични места край пътища, реки и планини, в която нареждаше незабавно да му съобщят, ако някой е видял пътник и жена на кон, на отделни коне или на други превозни средства през нощта срещу 11 октомври. В случай че някой ги е срещнал, да посочи къде и кога, ако са забелязани в странноприемница, колко време са престояли там, дали са се хранили някъде те, коня или конете им и по възможност, ако е направило впечатление, какви са били отношенията помежду им. В края на заповедта се настояваше да се съобщи, ако някой е видял да пътува и непридружавана от никого млада жена.
— Сега няма как да се измъкнат — каза Стреси на помощника си, когато главният куриер му докладва, че разпореждането е разпратено и до най-отдалечените краища. — Мъж и жена, възседнали кон, е нещо, което прави впечатление, не е ли така? Дори и да са яздили на различни коне, е почти същото.
— Така е — отвърна помощникът.
Стреси стана и взе да се разхожда от масата до прозореца.
— Няма начин да не попаднем на следите им, освен ако не са прелетели над облаците.
Помощникът повдигна глава:
— От цялата тази история излиза, че са прелетели над облаците — отвърна той.
— Още ли се съмняваш? — попита Стреси.
— Всички се съмняват — отвърна помощникът.
— На хората им е простено, но на нас не.
Внезапен силен вятър разтърси стъклата на прозорците и запрати капки дъжд по тях.
— Ето я и истинската есен — обади се Стреси замислен. — Забелязал съм, че винаги през есента се случват най-необикновените събития.
В стаята настъпи мълчание. Стреси, подпрял чело с ръка, остана известно време загледан в ситния дъжд навън. Но това не продължи много. Сред временното успокоение в съзнанието му отново изплува настойчивият и все по-напиращ въпрос: Кой ли ще да е бил непознатият конник? Не минаха и няколко минути и многобройните предположения около тази мисъл напълно го объркаха. Беше ясно, че непознатият знаеше нещо за семейството на Вранаите, може би не с подробности, но знаеше за сполетялото ги нещастие. Навярно знаеше за смъртта на братята, за обещанието на Костандин и дадената от него клетва. Освен това той знаеше и пътя от онова далечно графство в Централна Европа чак до Арбърия1. Но защо, за малко не извика Стреси, — защо е направил това? Заради някакви материални облаги? Стреси отпусна стиснатите си челюсти, тъй като по този начин си отпочиваше. Макар мотивът за възнаграждение да изглеждаше твърде обикновен, не можеше да се пренебрегне. Всъщност всички знаеха, че след загубата на синовете си Госпожа Майката на няколко пъти бе изпращала хора да съобщят на Дорунтина да дойде, но двама от тях се бяха върнали, без да успеят да стигнат дотам, тъй като пътят минавал през държави на други племена, които в момента воювали. Според уговорката те бяха върнали на старицата половината от възнаграждението, докато третият безследно бе изчезнал. Или бе умрял по пътищата, или бе отишъл при Дорунтина, но тя не му е повярвала. Оттогава изминаха две години и половина и бе изключено неговата вест да е довела Дорунтина с толкова голямо закъснение. Може би тайнственият конник е възнамерявал да поиска от Дорунтина някакво възнаграждение, но тогава това е в пълно противоречие с твърдението му, че е Костандин. Не, помисли Стреси. Въпросът за материална облага изобщо отпада. Но тогава какво е накарало непознатия да се представи за Костандин? А може би става дума за най-обикновена измама с цел отвличане, за да продаде след това Дорунтина като робиня в някой далечен край? Но това предположение отпада от само себе си, след като той я довежда тук. Да е целял отвличане, а по време на пътуването да е променил намерението си, имаше съвсем малка вероятност, тъй като Стреси добре познаваше разбойниците, които бродеха по големите пътища. А може би ставаше дума за някоя стара семейна вражда, за кръвно отмъщение към Вранаите или рода на съпруга й, но и това не му се виждаше убедително. Ударът, който семейството на Дорунтина понесе от съдбата, беше толкова ужасен, че хорската злина не можеше да прибави към него нищо повече. Въпреки това трябваше внимателно да се прегледат архивите на това знатно семейство, завещанията им, наследствата, старите им съдебни дела. Може би нещо из тях щеше да хвърли някаква светлина върху тази случка, макар че имаше малка вероятност. Ами ако е най-обикновено любовно приключение, да пътува на кон е една двадесет и три годишна жена сред безкрайните равнини на Европа? Стреси дълбоко въздъхна. Така му се искаше да повярва в подобна версия, но не можеше. Нещо го възпираше, навярно опитът в досегашната му работа, през което време главно се бе занимавал с разследване на престъпления и тъмни дела.