Те я погнаха — една крещяща тълпа от бащи и майки, влюбени младежи и девойки, която виеше, ревеше, викаше, свиркаше, искаше кръв. Дори вълкът се стъписва пред прага на големия град. Сърцето му, много по-благородно от човешкото, би се свило при вида на тази хайка. Лиз знаеше добре пътя си и жадна всичко да свърши по-скоро, тичаше и тичаше по познатите улици, докато най-сетне усети под нозете си прогнилите дъски на стария кей. Още няколко задъхани крачки и добрата майчица река Ийтс я прие в прегръдките си, тинести, но нежни, и за пет минути разреши проблемата, заради която в хиляди пасторати и колежи по цели нощи горят лампи.
Какви странни сънища сънува човек понякога. Поетите ги наричат видения, но видението не е нищо повече от сън в бели стихове. Аз сънувах края на тази история.
Намирах се на онзи свят. Как се бях озовал там, не зная. Или съм пътувал с надземната железница по Девето авеню, или съм взел някое патентовано лекарство, или съм се опитал да дръпна за носа Джим Джефриз, или пък съм извършил някоя друга необмислена постъпка. Но тъй или иначе, намерих се на онзи свят сред голяма тълпа пред съдебната зала, гдето произнасяха присъдите. От време на време един много красив и величествен ангел — служител в съда — се появяваше пред вратата и обявяваше следващото дело.
Докато прехвърлях през ум земните си грехове и се чудех дали има смисъл да представям алиби, позовавайки се на факта, че съм живял в Ню Джързи, съдебният служител-ангел се появи на вратата и изпя:
— Дело № 99 852 743.
Напред излезе таен полицай (там имаше цял куп такива, облечени досущ като пастори, и те ни гонеха и преследваха също като на земята), който мъкнеше за ръка… кого мислите? Самата Лиз!
Съдебният служител я въведе в залата и затвори вратата. Аз се приближих до хвъркатия агент и го попитах какво е това дело.
— Много тъжен случай — отвърна той и долепи върховете на пръстите си с лакирани нокти. — Абсолютно непоправимо момиче. Аз съм Преподобния Джоунз, Специален агент по Земните дела. Този случай беше възложен на мен. Момичето убило годеника си и сложило край на живота си. Няма никакви оправдания. В доклада си пред съда съм изложил с най-малки подробности фактите, подкрепени до един от сигурни свидетели. Възмездието за греха е смърт. Хвала на създателя!
Съдебният служител отвори вратата и излезе.
— Горкото момиче — каза със сълзи на очи Специалния агент по Земните дела, Преподобния Джоунз. — Това беше един от най-тъжните случаи, на които съм попадал. Разбира се, тя…
— … е оправдана — каза съдебният служител. — Ей, Джоунз, я ела насам. Да знаеш, че ще те преместят. Я си представи, че те засилят с мисионерска задача в Полинезия — как ще се почувствуваш, а? Престани с твоите неправилни арести, иначе ще те преместят, ясно ли е? Истинският виновник, когото ти би трябвало да арестуваш, е един червенокос, небръснат и неугледен мъж, който седи по чорапи до прозореца и чете вестник, а през това време децата му играят на улицата. Хайде сега гледай си работата.
Ама че глупав сън, нали?