Кели беше незаконна дъщеря на Етел Хакуърт, чернокожа камериерка, която работеше при едно от най-видните бели семейства във Филаделфия. Баща й бе съдийски син. Хубавицата Етел беше седемнайсетгодишна, а красивият русокос Рос — наследникът на рода Търнър, двайсетгодишен. Той я съблазни и след месец момичето установи, че е бременно.
Когато му каза, Рос отвърна: „Това… това е чудесно“. И се втурна в кабинета на баща си да му предаде лошата новина.
На другата сутрин съдия Търнър повика Етел в кабинета си и каза:
— Нямам намерение да държа уличница в дома си. Уволнена си.
Без пари, образование и умения, Етел си намери работа като чистачка в една промишлена сграда и работеше извънредно, за да издържа новородената си дъщеричка. След пет години беше спестила достатъчно, за да купи една порутена дъсчена къща, която превърна в пансион за мъже. Къщата се състоеше от дневна, трапезария, четири малки спални, две бани, кухня и тясно сервизно помещение, в което спеше Кели.
Оттогава нататък се заниза върволица от мъже, които постоянно идваха и си отиваха.
— Те са ти чичовци — казваше й Етел. — Не им досаждай.
Кели се радваше, че има толкова голямо семейство, докато не порасна достатъчно, за да научи, че всички те са чужди хора.
Една нощ осемгодишната Кели спеше в тъмното си стайче. Събуди я гърлен шепот:
— Шшт! Нито гък!
Тя усети, че й вдигат нощницата, и преди да успее да възрази, един от нейните „чичовци“ легна отгоре й и запуши устата й с шепа. После насила разтвори краката й. Кели се опита да се съпротивлява, ала той я натисна под себе си и проникна в тялото й. Изпълни я мъчителна болка. Мъжът безпощадно продължи да влиза все по-дълбоко. Тя усети, че от тялото й потича топла кръв. Мислено пищеше и се боеше, че ще припадне. Беше впримчена в ужасяващия мрак на стаята си.
Накрая, след цяла вечност, той потрепери и се измъкна от нея.
— Тръгвам си — каза й „чичото“. — Обаче ако ме изпортиш на майка си, ще се върна и ще я убия. — И си отиде.
Следващата седмица бе почти непоносима. Постоянно я болеше, ала лекуваше раната си, доколкото можеше, и накрая болката премина. Искаше й се да разкрие случилото се на майка си, но не смееше.
Всичко беше продължило само няколко минути, ала те промениха живота й. Момиченцето, което мечтаеше за съпруг и деца, сега се чувстваше опетнено и опозорено. Кели реши никога повече да не позволи да я докосне мъж.
В нея се бе променило още нещо. От тази вечер се страхуваше от тъмното.
Глава 8
Когато Кели навърши десет години, Етел я впрегна на работа в пансиона. Момичето всяка сутрин ставаше в пет, чистеше тоалетните, търкаше пода в кухнята и помагаше в приготвянето на закуската за гостите. След училище переше, миеше пода, обираше праха и помагаше за вечерята. Животът й се превърна в отвратително досадно ежедневие.
С радост помагаше на майка си и тръпнеше да получи някоя добра дума. Напразно. Етел бе прекалено заета с гостите, за да обръща внимание на дъщеря си.
Когато беше съвсем мъничка, един мил клиенти прочете „Алиса в страната на чудесата“ и Кели остана омаяна от историята за бягството през вълшебната заешка дупка. „Ето какво ми трябва — мислеше си тя. — Не мога цял живот да мия тоалетни и подове и да чистя на разхвърляни непознати“.
И един ден тя откри своята вълшебна заешка дупка. Това беше нейното въображение — то можеше да я отведе навсякъде. И тя пренаписа живота си…
Имаше баща и родителите й бяха с еднакъв цвят на кожата. Никога не се ядосваха и не й се караха. Живееха в прекрасен дом. Майка й и баща й я обичаха. Майка й и баща й я обичаха…
Когато навърши четиринайсет, майка й се омъжи за един от гостите, бармана Дан Бърк, груб мъж на средна възраст, който се чумереше на всичко. Кели с нищо не можеше да му угоди.
— Вечерята е кофти…
— Тая рокля не ти отива…
— Абажурът в спалнята още е счупен. Казах ти да го поправиш…
— Не си свършила с чистенето на баните…
Пастрокът на Кели имаше проблем с пиенето.
Стената между спалните на Кели и майка й беше тънка и нощ подир нощ момичето чуваше удари и викове. На сутринта Етел се появяваше с тежък грим, който не можеше да скрие синините по лицето й.
Кели бе съсипана. „Трябва да се махнем оттук — мислеше си. — Ние с мама се обичаме“.
Една нощ, тъкмо се унасяше, чу от съседната стая високи гласове.
— Защо не се избави от детето, преди да се роди?
— Опитах, Дан. Не се получи.