Кели се почувства така, сякаш я бяха ритнали в корема. Майка й изобщо не я бе искала. Никой не я искаше.
Откри друг начин за бягство от нерадостния си живот: света на книгите. Стана ненаситна читателка и прекарваше в обществената библиотека почти цялото си свободно време.
В края на седмицата за нея не оставаха пари и тя си намери работа като детегледачка; завиждаше на щастливите семейства и си мислеше, че никога няма да има семейство.
На седемнайсет години Кели започна да се превръща в хубавицата, каквато някога беше майка й. Съучениците й я канеха на срещи. Отвращаваха я и тя ги отблъскваше.
В събота, когато не ходеха на училище и свършеше със задълженията си, Кели бързаше да отиде в обществената библиотека и прекарваше следобеда в четене.
Библиотекарката Лайза Мари Хюстън бе интелигентна състрадателна жена, кротка и дружелюбна, със също толкова непретенциозни дрехи, колкото и самата тя.
— Много е приятно да виждаш млад човек, който чете толкова много — каза тя един ден. — Ти прекарваш много време тук.
Това постави началото на тяхното приятелство. Седмица след седмица Кели изливаше страховете, надеждите и мечтите си пред библиотекарката.
— С какво искаш да се занимаваш, Кели?
— Искам да стана учителка.
— Мисля, че от теб ще се получи чудесна учителка. Това е най-благодарната професия на света.
Кели понечи да каже нещо, после замълча. Спомни си един разговор на закуска с майка си и пастрока си само преди седмица.
— Трябва да отида в колеж — бе казала тя. — Искам да стана учителка.
— Учителка ли? — изсмя се Бърк. — Това е адски тъпа идея. Учителите не печелят нищо. Чуваш ли ме? Нищо. Спокойно можеш да продължиш да миеш пода. Пък и ние с твоята старица нямаме пари да те пратим в колеж.
— Предложиха ми стипендия и…
— И какво от това? Само ще изгубиш четири години. Остави това. С твоята външност сигурно ще можеш да се продаваш на мъжете.
Кели скочи и избяга от масата.
— Има един проблем — каза момичето на госпожа Хюстън. — Не ме пускат в колеж. — Тя се задави от сълзи. — Цял живот ще продължа да слугувам!
— Разбира се, че няма — твърдо заяви библиотекарката. — На колко си години?
— След три месеца ще навърша осемнайсет.
— Скоро ще си достатъчно голяма, за да взимаш решения сама. Ти си красива девойка, Кели. Знаеш ли го?
— Не. — „Как да й кажа, че се чувствам като изрод? Не се чувствам красива“ — помисли си тя. — Не мога да понасям живота си, госпожо Хюстън. Не искам да съм такава… искам да избягам от този град. Искам нещо друго и никога няма да го получа. — Кели правеше всичко възможно да се овладее. — Никога няма да имам възможност да направя нещо, да стана личност.
— Кели…
— Изобщо не биваше да чета всички тези книги — горчиво каза тя.
— Защо?
— Защото са пълни с лъжи. Всички тези красиви хора, чудесни места и вълшебства… — Кели поклати глава. — Няма вълшебства.
Госпожа Хюстън се втренчи в нея. Момичето очевидно не осъзнаваше стойността си.
— Има вълшебство, Кели, но ти сама трябва да си вълшебницата. Сама трябва да правиш вълшебствата.
— Нима? — цинично попита Кели. — И как?
— Първо трябва да знаеш за какво мечтаеш. Ти искаш да водиш вълнуващ живот, изпълнен с интересни хора и красиви места. Другия път, когато дойдеш в библиотеката, ще те науча как да осъществиш мечтите си.
„Лъжкиня“, помисли си Кели.
Една седмица след като завърши училище, Кели се върна в библиотеката.
— Спомняш ли си какво ти казах за вълшебството, Кели? — попита я госпожа Хюстън.
— Да — скептично отвърна момичето.
Библиотекарката бръкна под бюрото си, извади няколко списания: „Космогърл“, „Севънтийн“, „Глеймър“, „Мадмоазел“ — и ги подаде на Кели.
— И какво да правя с тях?
— Мислила ли си да станеш модел?
— Не.
— Разгледай тези списания. После ми кажи дали ти дават идея как да направиш живота си вълшебен.
„Намеренията й са добри, но нищо не разбира“ — помисли си Кели.
— Благодаря, госпожо Хюстън. Ще се опитам.
Кели занесе списанията в пансиона, остави ги в един ъгъл и забрави за тях. После цяла вечер беше заета с обичайните си задължения.
Когато си лягаше, си спомни за списанията, които й бе дала библиотекарката. От любопитство взе няколко и започна да ги прелиства. В тях имаше друг свят. Моделите бяха красиво облечени, придружаваха ги красиви мъже, в Лондон, Париж и на екзотични места по целия свят. Обзе я копнеж. Кели припряно се съблече по нощница и отиде в банята.
Разгледа се в огледалото. Предполагаше, че е привлекателна. Винаги й го бяха повтаряли. „Даже да е вярно, нямам опит“. Замисли се за бъдещия си живот във Филаделфия и пак се погледна в огледалото. Всеки трябваше да започне отнякъде. „Трябва да станеш вълшебница и сама да правиш вълшебствата“ — каза си тя.