И един ден истинският мъж неочаквано се появи. Казваше се Хенри Лоусън. Запознаха се в черквата и той веднага я привлече. Беше висок, слаб, рус, с лице, винаги готово да се усмихне, и съответния характер. Баща му бе свещеник. Докато разговаряха, Лоис научи, че Хенри е собственик на преуспяващ разсадник и любител на природата.
— Ако не си заета утре, бих искал да вечеряме заедно — предложи й той.
Тя не се поколеба нито за миг.
— Да, благодаря.
Хенри Лоусън я заведе в един от най-добрите ресторанти в Торонто. Менюто бе разкошно, но Лоис си поръча лека храна, защото не искаше Хенри да я помисли за лакомница.
Той обаче забеляза, че яде само салата, и каза:
— Това няма да ти стигне.
— Опитвам се да отслабна — излъга го тя.
Хенри постави длан върху нейната.
— Не искам да отслабваш, Лоис. Харесваш ми такава, каквато си.
Обзе я вълнение. Той беше първият мъж, който й го казваше.
— Ще ти поръчам пържола, картофи и салата „Цезар“.
Бе чудесно най-после да намери мъж, който разбира и одобрява апетита й.
През следващите две седмици се срещаха колкото можеха по-често. По-малко от месец след запознанството им Хенри й каза:
— Обичам те, Лоис. Искам да станеш моя жена.
Думи, които си беше мислила, че никога няма да чуе.
Лоис го прегърна.
— И аз те обичам, Хенри. Искам да стана твоя жена.
След пет дни се ожениха в черквата, в която се бяха запознали. Гари и неколцина техни приятели присъстваха на церемонията, извършена от бащата на Хенри. Лоис бе на седмото небе.
— Къде ще отидете на меден месец? — попита преподобният Лоусън.
— На езерото Луис — отвърна Хенри. — Там е много романтично.
— Идеално.
Хенри прегърна Лоис.
— Надявам се, че до края на живота ни всеки ден ще е като меден месец.
Тя се разтопи от щастие.
Веднага след сватбата заминаха за езерото Луис, разкошен оазис в националния парк „Банф“ в сърцето на Скалистите планини.
Пристигнаха привечер. Слънцето искреше над езерото.
Хенри я прегърна.
— Гладна ли си?
Тя го погледна в очите и се усмихна.
— Не.
— Аз също. Искаш ли да се съблечем?
— О, да, скъпи.
След две минути бяха в леглото и Хенри я любеше. Беше чудесно. Изтощително. Съживяващо.
— О, скъпи, ужасно те обичам.
— И аз те обичам, Лоис — отвърна Хенри. После се изправи. — Сега трябва да изкупим плътския грях.
Тя го погледна смутено.
— Моля?
— Коленичи.
Лоис се засмя.
— Не се ли умори, скъпи?
— Коленичи.
Тя се усмихна.
— Добре.
После коленичи и озадачено видя, че Хенри смъква широкия колан от панталона си. Приближи се до нея и преди Лоис да разбере какво става, силно я удари по голия задник.
Тя изкрещя и се опита да се изправи.
— Какво…
Хенри я блъсна на пода.
— Казах ти, скъпа. Трябва да изкупим плътския грях. — И отново замахна с колана.
— Престани! Престани!
— Не мърдай. — Гласът му трепереше от страст.
Лоис се опита да стане, ала Хенри я натисна с ръка и пак я удари.
Тя имаше чувството, че я дерат жива.
— Хенри! Боже мой! Престани!
Накрая Хенри се отдръпна и дълбоко си пое дъх.
— Сега всичко е наред.
Лоис едва се движеше. Усещаше, че раните й кървят. С мъка успя да се изправи. Не можеше да говори. Можеше само ужасено да зяпа мъжа си.
— Сексът е грях. Трябва да се борим със съблазънта.
Тя безмълвно поклати глава. Все още не вярваше, че това наистина се случва с нея.
— Помисли за Адам и Ева, за първородния грях — продължи Хенри.
Лоис се разрида.
— Вече всичко е наред. — Той я прегърна. — Всичко е наред. Обичам те.
— И аз те обичам, но… — неуверено отвърна младата жена.
— Не се бой. Ние победихме греха.
„Победихме“? Това означаваше, че се случва за последен път. „Сигурно защото е син на свещеник. Слава Богу, че свърши“.
Хенри я притисна към себе си.
— Много те обичам. Да вървим на вечеря.
В ресторанта Лоис едва успя да седне. Болката беше мъчителна, ала я бе срам да си поиска възглавница.
— Аз ще поръчам — заяви Хенри. За себе си взе салата, а за нея — обилна вечеря. — Трябва да пазиш силите си, скъпа.
По време на вечерята Лоис си мислеше за случилото се. Хенри беше най-прекрасният мъж, когото познаваше. Удивляваше я неговият… Тя се зачуди как да го нарече. Може би… фетиш? Така или иначе, всичко бе свършило. Можеше да прекара остатъка от живота си в грижи за този човек и да разчита на неговите грижи.
Когато се нахраниха, Хенри й поръча втори десерт и каза:
— Обичам жената да има много от всичко.
Лоис се усмихна.
— Радвам се, че ти харесвам.