Последното нещо, което си спомняше, бяха пламъците, лакомо облизващи се към нея.
Глава 10
Нещата се развиваха с шеметна бързина. Кели скоро усвои основните страни на работата — агенцията й осигури курсове по сценично поведение. Тя не се чувстваше нито красива, нито желана и възприемаше всичко като театър.
И моментално се превърна в звезда. Личността й бе не само вълнуваща и провокативна. Кели излъчваше недосегаемост, която действаше предизвикателно на мъжете. Само за две години тя се нареди сред топмоделите. Рекламираше дрехи в десетки страни. Прекарваше повечето си време в Париж, където се намираха едни от най-важните клиенти на агенцията.
Веднъж, след модно ревю в Ню Йорк, преди да се прибере във френската столица, отиде да види майка си. Тя изглеждаше състарена и измъчена. „Трябва да я измъкна оттук — помисли си младата жена. — Ще й купя хубав апартамент и ще се грижа за нея“.
Етел й се зарадва.
— Щастлива съм, че успя, Кели. Благодаря ти за ежемесечните чекове.
— Няма защо. Трябва да поговорим за нещо, майко. Измислила съм план. Искам да напуснеш…
— Я виж кой ни е дошъл на гости — нейно величество. — Пастрокът й тъкмо влизаше. — Какво правиш тук? Защо не си въртиш задника в ония готини парцалки?
„Ще се наложи да го направя някой друг път“ — каза си Кели.
Трябваше да се отбие на още едно място. Отиде в обществената библиотека, където бе прекарала безброй чудни часове, и влезе с пет-шест списания в ръце. В главата й бликнаха спомени.
Госпожа Хюстън я нямаше на бюрото. Кели продължи в читалнята и я видя да подрежда книги на една от страничните пътеки. Изглеждаше чудесно в ушитата си по поръчка рокля.
— След малко идвам — каза библиотекарката, когато чу, че някой влиза, и се обърна. — Кели! — извика от изненада. — О, Кели!
Двете се втурнаха една към друга и се прегърнаха. Госпожа Хюстън се отдръпна назад и я погледна.
— Не вярвам на очите си. Какво правиш тук?
— Дойдох да видя майка си, но исках да видя и вас.
— Много се гордея с теб. Нямаш представа.
— Госпожо Хюстън, помните ли, когато ви попитах как мога да ви се отблагодаря? Вие ми казахте, че искате да видите снимката ми в модно списание. Заповядайте. — И й връчи списанията, сред които бяха „Ел“, „Космополитън“, „Венити Феър“ и „Вог“. Нейното лице грееше от всички корици.
— Прекрасни са — възкликна госпожа Хюстън. — Ела да ти покажа нещо. — Заобиколи зад бюрото си и извади същите броеве.
Мина малко време, преди Кели да възвърне дар слово.
— Как бих могла наистина да ви се отблагодаря? Вие променихте живота ми.
— Не, Кели. Ти сама го промени. Аз само ти дадох тласък. И, Кели…
— Да?
— Благодарение на теб и аз станах модерна.
Тъй като Кели ценеше личния си живот, славата я измъчваше. Постоянната върволица от фотографи я дразнеше и беше развила фобия от непознати хора. Обичаше да е сама и да си мисли за Марк. Спомняше си първия път…
Обядваше в ресторант „Синк“ в хотел „Джордж V“. Някакъв зле облечен мъж спря и се зазяпа в нея. Имаше бледата нездрава кожа на човек, който прекарва цялото си време на закрито. Носеше брой на „Ел“, разтворен на страница със снимки на Кели.
— Извинете — каза непознатият.
Тя го погледна сприхаво.
— Да?
— Видях вашите… Прочетох тази статия за вас и тук пише, че сте родена във Филаделфия. — В гласа му се долавяше ентусиазъм. — И аз съм роден там, и когато видях снимките ви, все едно ви познавах, и…
— Не ме познавате и не обичам да ме безпокоят непознати — студено го сряза Кели.
— О, извинете. — Той мъчително преглътна. — Не исках да… Не съм непознат. Искам да кажа, аз съм Марк Харис и работя в Кингсли Интернешънъл. Когато ви видях тук… помислих си, че може да не обичате да обядвате сама и че бихме могли да…
Кели го изгледа унищожително.
— Сбъркали сте. А сега ме оставете на мира.
— Не… не исках да ви се натрапвам — запелтечи мъжът. — Просто… — Той видя изражението й. — Отивам си.
Кели го видя да излиза от ресторанта със списанието в ръка. „Прав ти път“ — помисли си.
Имаше договор с няколко модни списания за едноседмична фотосесия. В деня след срещата с Марк Харис тъкмо се преобличаше в гримьорната на моделите, когато й донесоха дванайсет рози. Картичката гласеше: „Моля, простете ми за безпокойството. Марк Харис“.
Кели я скъса.
— Пратете цветята в детската болница.
На другата сутрин гардеробиерката пак влезе в гримьорната, този път с пакет.
— Един мъж го остави за теб, Кели.
Вътре имаше орхидея. Картичката гласеше: „Надявам се, че сте ми простили. Марк Харис“. Кели скъса и тази картичка.