Началникът на манхатънските детективи Франк Бигли четеше пратената от генералния секретар папка. В кабинета му влязоха Ърл Гринбърг и Робърт Пригицър.
— Искали сте да ни видите.
— Да, седнете.
Бигли вдигна един лист.
— Това е сведение, получено сутринта от Интерпол. — Той започна да го чете: — „Преди шест години японският учен Акира Исо се самоубил, като се обесил в хотелската си стая в Токио. Господин Исо бил в отлично здраве, току-що го били повишили, и според сведенията се намирал в отлично настроение“.
— Япония ли? Какво общо има това с…
— Оставете ме да продължа. „Преди три години трийсет и две годишната швейцарска естественичка Мадлен Смит пуснала газта в апартамента си в Цюрих и се самоубила. Била бременна и щяла да се омъжва за бащата на детето си. Приятелите й заявили, че не я били виждали по-щастлива“. — Той погледна двамата детективи. — През последните три дни берлинчанката Соня Фербрюге се удавила във ваната си. Същата нощ американецът Марк Харис изпълнил лебедов скок от последния етаж на Айфеловата кула. Един ден по-късно канадецът Гари Рейнолдс разбил чесната си в планината край Денвър.
Гринбърг и Пригицър го слушаха все по-озадачени.
— Вчера вие двамата открихте трупа на Ричард Стивънс на брега на Ист Ривър.
Ърл Гринбърг го гледаше въпросително.
— Какво общо имат с нас всички тия случаи?
— Всички те всъщност са един случай — тихо отвърна Бигли.
Гринбърг го зяпна.
— Какво? Дайте да видим дали съм ви разбрал вярно. Преди шест години японец, преди три години швейцарка, а през последните няколко дни немкиня, канадец и двама американци. — Той замълча за миг. — Какво свързва тия случаи?
Бигли му подаде папката от Интерпол. Когато прочете съдържанието й, детективът се ококори, после вдигна глава и бавно каза:
— Интерпол смята, че зад тия убийства стои мозъчният тръст Кингсли Интернешънъл Груп, така ли? Това е смехотворно.
— Господин началник, това е най-големият мозъчен тръст на света — отбеляза Пригицър.
— Всички тези хора са били убити и всеки от тях е бил свързан с КИГ. Компанията е собственост на Танър Кингсли и се ръководи от него. Той е президент и изпълнителен директор на Кингсли Интернешънъл Груп, председател на президентската научна комисия, глава на Националния институт за висше планиране и член на борда за отбранителна политика на Пентагона. Мисля, че е най-добре двамата с Гринбърг да поговорите с господин Кингсли.
Ърл Гринбърг мъчително преглътна.
— Ясно.
— Ърл…
— Да?
— И внимавайте.
След пет минути Ърл Гринбърг разговаряше със секретарката на Танър Кингсли. Когато свърши, се обърна към Пригицър.
— Имаме среща във вторник, в десет сутринта. В момента господин Кингсли участва в заседание на конгресна комисия във Вашингтон.
Вашингтон
На заседанието на сенатската екологична комисия във Вашингтон шестима сенатори и трийсет и шестима зрители и репортери внимателно слушаха показанията на Танър Кингсли.
Той бе четирийсетинагодишен, висок и красив, със стоманеносини очи, в които гореше интелигентност. Имаше римски нос, волева брадичка и профил, който можеше да краси монета.
Председателката на комисията старши сенатор Полин Мери ван Лювън излъчваше почти агресивна самоувереност. Тя погледна Танър и отчетливо каза:
— Можете да започнете, господин Кингсли.
Той кимна.
— Благодаря, госпожо сенатор. — После се обърна към другите членове на комисията и заговори с безизразен глас.
— Въпреки че някои наши политици от правителството все още шикалкавят за последиците от глобалното затопляне и парниковия ефект, дупката в озоновия слой бързо расте. Поради това половината свят търпи суши, а другата половина — наводнения. Заради глобалното затопляне в Морето Рос наскоро падна айсберг, голям колкото Ямайка. Озоновата дупка над южния полюс достигна рекордна големина от двайсет и пет милиона квадратни километра. — Танър направи драматична пауза и бавно повтори: — Двайсет и пет милиона квадратни километра.
— Свидетели сме на рекорден брой урагани, циклони, тайфуни и бури, които опустошават части от Европа — продължи той. — Поради радикалните промени в климата милиони хора в страни по целия свят са обречени на глад и гибел. Но това са само думи: глад и гибел. Престанете да мислите за тях като думи. Помислете за тяхното значение — мъже, жени и деца, гладни, бездомни и умиращи.
— Миналото лято над двайсет хиляди души в Европа умряха от топлинна вълна. — Танър повиши глас. — И какво направихме ние? Нашето правителство отказа да ратифицира Протокола от Киото, подписан на глобалната екологична среща. Това означава, че не даваме и пукната пара какво ще се случи с останалата част от света. Просто продължаваме да правим каквото ни отърва. Толкова ли сме тъпи, толкова ли сме самовлюбени, че не виждаме какво вършим с…