— Когато Марк се върне при мен.
Кели затвори.
Сега телефонът отново звънеше. Накрая тя вдигна.
— Да?
— Госпожа Харис?
Още ли беше госпожа Харис? Вече нямаше господин Харис, но тя винаги, винаги щеше да бъде съпруга на Марк.
— Да, аз съм госпожа Марк Харис — твърдо отговори Кели.
— Обаждам се от кабинета на Танър Кингсли. „Човекът, за когото работи… работеше Марк“ — помисли си тя.
— Да?
— Господин Кингсли ще ви бъде признателен, ако можете да се срещнете с него в Манхатън. Би желал да ви види в главната сграда на компанията. Свободна ли сте?
Беше свободна. Беше казала в агенцията да отменят всичките й ангажименти. Но бе изненадана. „Защо иска да ме види Танър Кингсли?“
— Да.
— Ще ви бъде ли удобно да напуснете Париж в петък?
Вече нищо нямаше да й е удобно.
— В петък. Добре.
— Чудесно. На летище „Шарл дьо Гол“ ще ви чака билет за Юнайтид Еърлайнс. — Мъжът й продиктува номера на полета. — В Ню Йорк ще ви посрещне кола.
Марк й беше разказвал за Танър Кингсли. Познаваше го лично и го смяташе за гений, за чудесен работодател. Може би Кингсли щеше да сподели с нея някакви спомени за Марк: тази мисъл я ободри.
Ейнджъл дотича при нея и скочи в скута й. Кели я прегърна.
— Какво да правя с теб, докато ме няма? Мама би те взела със себе си, но ще отсъствам само няколко дни.
Кели изведнъж се сети кой ще се погрижи за кученцето.
Слезе по стълбището в офиса на домоуправителя. Работници монтираха нов асансьор и Кели потръпваше всеки път, щом минеше покрай тях.
Домоуправителят на кооперацията Филип Сендре бе висок привлекателен и дружелюбен мъж. Жена му и дъщеря му винаги бяха много услужливи. Когато научиха за Марк, и тримата бяха съсипани. Погребението беше на гробището Пер Лашез и Кели бе поканила и семейство Сендре.
Тя се приближи към вратата и почука. Филип й отвори.
— Дойдох да ви помоля за една услуга.
— Заповядайте. Каквото пожелаете, мадам Харис.
— Трябва да замина за Ню Йорк за три-четири дни. Дали бихте могли да се грижите за Ейнджъл, докато ме няма?
— Дали бих могъл ли? Двамата с Ана Мария ще я гледаме с удоволствие.
— Благодаря. Много съм ви признателна.
— И ви обещавам, че ще направя всичко възможно да я разглезя.
Кели се усмихна.
— Закъснели сте. Вече съм я разглезила.
— Кога възнамерявате да заминете?
— В петък.
— Отлично. Ще се погрижа за всичко. Казах ли ви, че приеха дъщеря ми в Сорбоната?
— Не. Това е чудесно. Сигурно много се гордеете с нея.
— Така е. Започва лекции след две седмици. Всички сме адски развълнувани. Мечтата ни се сбъдна.
В петък сутринта Кели заведе Ейнджъл в апартамента на Филип Сендре и му подаде няколко книжни торби.
— Това е любимата й храна и някои играчки…
Филип се отдръпна и зад него Кели видя на пода купчина кучешки играчки.
Тя се засмя.
— В добри ръце си, Ейнджъл. — Кели за последен път прегърна кученцето. — Довиждане, Ейнджъл. Много ви благодаря, Филип.
На излизане видя Никол Паради, телефонистката на кооперацията — бе излязла да я изпрати. Темпераментна сивокоса жена, тя беше толкова дребничка, че когато седеше зад пулта си, се виждаше само темето й.
Никол й се усмихна.
— Ще ни липсвате, мадам. Върнете се по-бързо, моля ви.
Кели стисна ръката й.
— Благодаря. Ще се върна скоро, Никол.
След няколко минути вече пътуваше за летището.
Както винаги, летище „Шарл дьо Гол“ се пръскаше по шевовете. Комплексът представляваше сюрреалистичен лабиринт от гишета, магазини, ресторанти, стълбища и великански ескалатори, пълзящи нагоре-надолу като праисторически чудовища.
Управителят я придружи до една ВИП чакалня. След четирийсет и пет минути обявиха нейния полет. Докато минаваше през портала, отстрани я наблюдаваше непозната жена. В момента, в който Кели се скри от поглед, жената извади мобилния си телефон и набра някакъв номер.
Кели се настани на седалката си. Постоянно мислеше за Марк и не обръщаше внимание на факта, че повечето мъже и жени в самолета скришом я зяпат.
„Какво е правил Марк в полунощ на последния етаж на Айфеловата кула? С кого е щял да се срещне? И защо? — питаше се тя. И най-ужасния въпрос: — Защо Марк се е самоубил? Бяхме толкова щастливи заедно. Толкова много се обичахме. Не вярвам, че се е самоубил. Не и Марк… не и Марк… не и Марк“.
Затвори очи и мислите й заблуждаха към миналото…
Беше първата им среща. Тя носеше черна пола и бяла блуза с висока яка, за да не си помисли Марк, че се опитва да го съблазни. Това щеше да е просто обикновена приятна вечер. Кели усещаше, че е нервна. Заради ужасното нещо, което й се бе случило като малка, не беше излизала с мъже, освен по делови причини или на задължителни благотворителни събирания.