Андрю се усмихна.
— Хайде да гледаме истинската си работа.
Танър трябваше да призове на помощ цялата си воля, за да се овладее.
Андрю и Танър си имаха отделни лаборатории в мозъчния тръст. Бяха потънали в собствените си проекти. Андрю често работеше до късно през нощта.
Една сутрин, когато Танър дойде на работа, брат му още бе там. Той го видя да влиза и скочи на крака.
— Ужасно съм развълнуван от новия нанотехнологичен експеримент. Разработвам метод за…
Мислите на Танър заблуждаха към нещо по-важно: страстното червенокосо миньонче, с което се беше запознал предишната вечер. Срещнаха се в един бар, пиха по чаша и тя го заведе в апартамента си, където си прекараха страхотно. Когато го докосваше по…
— … и мисля, че наистина ще се получи. Как ти звучи това, Танър?
— О, да, Андрю — сепнато отвърна брат му. — Чудесно.
Андрю се усмихна.
— Знаех си, че ще видиш възможностите.
Танър повече се интересуваше от собствения си таен експеримент. „Ако успея, ще завладея света“ — помисли си той.
Една вечер скоро след завършването си Танър бе на коктейл. Чу зад себе си приятен женски глас.
— Много съм слушала за вас, господин Кингсли.
Той се обърна и трябваше да положи усилия, за да скрие разочарованието си. Пред него стоеше млада жена с повече от обикновен вид. Отличаваха я само проницателните й кафяви очи и красивата й, малко цинична усмивка. Танър смяташе физическата красота за задължителна и беше ясно, че тази жена не влиза в класацията.
— Нищо лошо, надявам се — отвърна той и вече си мислеше за оправдание да се избави от нея.
— Аз съм Полин Купър. Приятелите ми ме наричат Пола. Вие излизахте със сестра ми Джини в колежа. Тя беше луднала по вас.
Джини, Джини… Ниска? Висока? Брюнетка? Блондинка? Танър се усмихваше и се мъчеше да си спомни. Бяха толкова много.
— Джини искаше да се омъжи за вас.
Това с нищо не му помагаше. Същото желание бяха имали и много други.
— Сестра ви беше много готина. Двамата просто като че ли не бяхме…
Тя го изгледа сардонично.
— Спестете си измислиците. Вие изобщо не си я спомняте.
Танър се засрами.
— Ами, аз…
— Няма нищо. Наскоро бях на сватбата й.
Обзе го облекчение.
— О, значи Джини се е омъжила.
— Да. — Последва пауза. — Но аз не. Искате ли утре да вечеряме заедно?
Танър я погледна внимателно. Въпреки че не отговаряше на стандартите му, имаше хубаво тяло и изглеждаше мила. И със сигурност щеше лесно да му се пусне. В противен случай щеше да я разкара.
Тя го наблюдаваше.
— Аз черпя.
Танър се засмя.
— Ще го преживея, стига да не сте много лакома.
— Опитайте.
Той я погледна в очите и тихо отвърна:
— Ще опитам.
На другата вечер отидоха в един моден ресторант в центъра. Пола носеше бяла блуза, черна пола и обувки на високи токове. Докато я гледаше как влиза в ресторанта, на Танър му се стори, че е много по-красива от предишната вечер. Всъщност имаше излъчването на принцеса от някоя далечна страна.
Той се изправи.
— Добър вечер.
Пола му подаде ръка.
— Добър вечер. — Самоувереността й изглеждаше почти царствена.
— Да започнем наново, съгласен ли си? — предложи тя, когато седна. — Аз нямам сестра.
Танър я погледна смутено.
— Но нали каза, че…
Пола се усмихна.
— Просто исках да изпитам реакцията ти. Бях слушала много за теб от приятелите си и се заинтригувах.
За секс ли говореше? Той се зачуди кой й е разказвал за него. Имаше толкова много възможности…
— Не се нахвърляй на прибързани заключения. Не говоря за мъжкарските ти успехи. А за ума ти.
Сякаш му четеше мислите.
— Значи… хм… те интересува умът ми, така ли?
— Освен всичко друго — подканващо отвърна тя. Определено щеше лесно да му се пусне, помисли си Танър и посегна да стисне ръката й.
— Голяма работа си. Ще си прекараме страхотно.
Пола се усмихна.
— Чука ли ти се, сладур?
Откровеността й го смая. Какъв ентусиазъм! Той кимна.
— Винаги, принцесо.
Усмивката й стана още по-широка.
— Чудесно. Извади си черното тефтерче и ще се опитаме да намерим някоя, която е свободна довечера.
Танър се вцепени. Никоя жена не се беше подигравала с него така. Той я зяпна.
— Какво искаш да кажеш?
— Че ще трябва да обогатиш заучените си реплики, миличък. Имаш ли представа колко си банален?
Той се изчерви.
— Какво те кара да смяташ, че е заучена реплика?
Тя го погледна в очите.
— Сигурно датира от библейски времена. Когато разговаряш с мен, искам да ми казваш неща, които друга жена не е чувала.
Танър се опита да скрие яростта си.