„Тя с кого си мисли, че си има работа — с някой гимназист ли? — бясно си помисли той. — Прекалено е нахална. Приключвам с нея“.
Глава 15
Световната централа на Кингсли Интернешънъл Груп се намираше в Манхатън, на две преки от Ист Ривър. Комплексът заемаше пет акра земя и се състоеше от четири големи бетонни сгради и две малки къщи, оградени със стена и охранявани електронно.
В десет сутринта детективите Ърл Гринбърг и Робърт Пригицър влязоха във фоайето на главната сграда. То бе просторно и модерно, обзаведено с дивани, фотьойли и масички.
Детектив Гринбърг хвърли поглед към списанията на най-близката масичка: „Върчуъл Риалити“, „Нюклиър & Рейдиолоджикъл Тероризм“, „Роботикс Уърлд“… Вдигна един брой на „Дженетик Инджинийринг Нюз“ и се обърна към Пригицър.
— Не ти ли е писнало да ги четеш в зъболекарския кабинет?
Колегата му се ухили.
— Прав си.
Отидоха на рецепцията и се представиха.
— Имаме среща с господин Танър Кингсли.
— Той ви очаква. Ще пратя някого да ви придружи до кабинета му. — Служителката им подаде фирмени баджове. — Моля, носете ги, докато не напуснете сградата.
— Разбира се.
Тя натисна един бутон и след малко се появи привлекателна млада жена.
— Господата имат среща с господин Танър Кингсли.
— Да. Аз съм Ретра Тайлър, една от асистентките на господин Кингсли. Елате с мен, моля.
Детективите тръгнаха по дълъг стерилен коридор с плътно разположени офиси от двете страни. В дъното се намираше кабинетът на Танър.
Зад бюрото в чакалнята седеше Кати Ордонес, младата интелигентна секретарка на Танър Кингсли.
— Добро утро, господа. Заповядайте.
Тя се изправи и отвори вратата към вътрешната стая. Двамата детективи влязоха и се огледаха благоговейно.
Огромното помещение беше пълно с непозната електроника, звукоизолираните стени бяха покрити с плоски телевизионни екрани, показващи изгледи от десетки градове по света. На едни монитори се виждаха заседателни зали, офиси и лаборатории, а на други — хотелски апартаменти, в които се провеждаха съвещания. Всеки монитор имаше самостоятелна аудиосистема и въпреки че звукът едва се чуваше, откъсите от изречения, произнасяни едновременно на десетки езици, оставяха странно впечатление.
В долния край на всеки екран пишеше името на съответния град: Милано… Йоханесбург… Цюрих… Мадрид… Атина… На отсрещната стена имаше шкаф с осем реда лавици, заети от подвързани с кожа книги.
Танър Кингсли седеше зад махагоново бюро с пулт, състоящ се от пет-шест пъстри бутона. Носеше елегантен сив костюм, шит по поръчка, светлосиня риза и синя карирана вратовръзка.
Когато гостите му влязоха, той се изправи.
— Добро утро, господа.
— Добро утро — поздрави Ърл Гринбърг. — Ние сме…
— Да, знам кои сте. Детективите Ърл Гринбърг и Робърт Пригицър. — Ръкуваха се. — Заповядайте, седнете.
Детективите седнаха.
Пригицър зяпна постоянно менящите се сцени на мониторите и възхитено поклати глава.
— Какво ли не прави съвременната техника! Това е…
Танър го накара да млъкне с вдигане на ръка.
— Това не е просто съвременна техника, детектив. Тя ще се появи на пазара чак след две-три години. С помощта на тази система мога едновременно да наблюдавам телезаседания в десетки страни. Компютрите автоматично класифицират и записват информацията, която тече от нашите представителства по света.
— Простете ми елементарния въпрос, господин Кингсли — каза Пригицър. — С какво точно се занимават мозъчните тръстове?
— С две думи ли? Ние решаваме проблеми. Намираме изход от евентуални затруднения. Някои мозъчни тръстове се съсредоточават само върху една област — военна, икономическа или политическа. Ние се занимаваме с национална сигурност, комуникации, микробиология, екология… КИГ работи за различни държави като независим анализатор и критик на мащабни глобални последици.
— Интересно.
— Осемдесет и пет процента от научноизследователския ни персонал има висше образование, а над шейсет и пет процента — докторска степен.
— Наистина внушително.
— Брат ми Андрю основа Кингсли Интернешънъл Груп, за да помага на страните от Третия свят, затова имаме редица пилотни проекти по целия свят.
От един монитор внезапно се разнесе трясък и проблесна светкавица. Тримата се обърнаха натам.
— Не четох ли някъде, че правите някакъв метеорологичен експеримент? — попита детектив Гринбърг.
Танър сбърчи лице.
— Да, тук го наричат „лудостта на Кингсли“. Това е един от малкото големи провали на КИГ, един от проектите, на чийто успех много се надявах. Само че сега го приключваме.