— Разкажи ми за себе си — помоли я Танър.
Тя сви рамене.
— Баща ми беше богат и влиятелен и израснах като глезла — с камериерки и икономи, сервитьори, които ни обслужваха край басейна, после учих в „Радклиф“ и подготвително училище, както си му е редът. Накрая баща ми изгуби всичко и умря. Оттогава работя като главна асистентка на един политик.
— Харесва ли ти?
— Не. Той е скучен. — Погледът й срещна неговия. — Търся нещо по-интересно.
На другия ден той пак й се обади.
— Принцесо?
— Надявах се да се обадиш, Танър. — Гласът й звучеше топло.
Обзе го приятно усещане.
— Наистина ли?
— Да. Къде ще ме заведеш на вечеря?
Той се засмя.
— Където пожелаеш.
— Ходи ми се в парижкия „Максим“, обаче ще се задоволя с всичко, стига да съм с теб.
Отново го хващаше неподготвен, но кой знае защо, думите й го разтопиха от щастие.
Вечеряха в „Кот Баск“ на Петдесет и пета улица и Танър през цялото време я наблюдаваше и се чудеше защо толкова силно го привлича. Не беше външният й вид — поразяваше го нейната интелигентност. Цялото й същество излъчваше самоувереност. Не познаваше по-самостоятелна жена от нея.
Разговорите им обхващаха безброй теми и Танър установи, че тя е удивително образована.
— С какво искаш да се занимаваш, принцесо?
Преди да отговори. Пола известно време го наблюдава.
— Искам власт — властта да осъществявам нещата.
Танър се усмихна.
— Тогава много си приличаме.
— На колко жени си го казвал, Танър?
Той отново се разяри.
— Ще престанеш ли вече? Когато казвам, че си различна от всяка жена, която някога съм…
— Какво?
— Ядосваш ме — сприхаво отвърна Танър.
— Бедничкият. Щом си ядосан, защо не вземеш един душ…
Пак го обзе гняв. Писна му и той се изправи.
— Няма значение. Няма смисъл да се опитвам да…
— … вкъщи?
Танър не вярваше на ушите си.
— У вас ли?
— Да, имам апартаментче на Парк Авеню — отвърна тя. — Искаш ли да ме заведеш вкъщи?
Прескочиха десерта.
Апартаментчето се оказа разкошно, прекрасно обзаведено жилище. Танър се оглеждаше, смаян от целия този лукс и изящество. Тъкмо в нейния стил. Еклектична колекция от картини, огромна маса, голям полилей, италианско канапе и шест стола чипъндейл. Нямаше време да види нищо повече, защото Пола му каза:
— Ела да ти покажа спалнята си.
Спалнята бе издържана в бяло, с бели мебели и голям огледален таван над леглото.
— Впечатлен съм. Това е най-…
— Шшт. — Пола започна да го съблича. — Ще поговорим после.
Когато свърши, бавно свали дрехите си. Тялото й бе самото съвършенство на еротиката. Тя го прегърна и се притисна към него, доближи устни до ухото му и прошепна:
— Стига любовна игра.
Озоваха се на леглото и Пола беше готова за него. Когато проникна в нея, тя силно стисна бедра, после ги отпусна, отново ги стисна и продължи така, все повече възбуждайки Танър. И всеки път лекичко променяше позата си, така че всяко усещане бе различно. Обсипа го с еротични подаръци, за каквито не беше мечтал, и стимулира екстатичната му кулминация.
След това разговаряха до късно през нощта.
Оттогава нататък прекарваха заедно всяка вечер. Пола постоянно го изненадваше с чувството си за хумор и чара си и постепенно стана най-голямата хубавица в неговите очи.
— Никога не съм те виждал да се усмихваш толкова много — му каза Андрю една сутрин. — Заради жена ли е?
Танър кимна.
— Да.
— Сериозно ли е? Ще се жените ли?
— Обмислям го.
Брат му се вгледа в него.
— Може би трябва да й кажеш.
Танър стисна ръката му.
— Може би ще й кажа.
На другата вечер Танър и Пола бяха сами в нейния апартамент.
— Принцесо, веднъж ти поиска да ти кажа нещо, каквото не съм казвал на никоя жена — започна той.
— Да, скъпи?
— Ето. Искам да се омъжиш за мен.
Последва мигновено колебание. Тя широко се усмихна и се хвърли в прегръдките му.
— О, Танър!
Той се вгледа в очите й.
— Това „да“ ли означава?
— Искам да се омъжа за теб, скъпи, но… боя се, че имаме проблем.
— Какъв?
— Казах ти. Искам да направя нещо важно. Искам достатъчно власт, за да осъществявам нещата — да ги променям. А за тази цел трябват пари. Как ще имаме общо бъдеще, ако ти нямаш бъдеще?
Танър я хвана за ръката.
— Няма проблем. Аз съм собственик на половината от важна компания, принцесо. Някой ден ще имам достатъчно пари, за да ти дам каквото пожелаеш.
Пола поклати глава.
— Не. Брат ти Андрю ти казва какво да правиш. Знам всичко за вас двамата. Той няма да позволи компанията да се развие, а аз имам нужда от повече, отколкото можеш да ми дадеш в момента.