— Грешиш. — Танър се замисли за миг. — Искам да се запознаеш с Андрю.
На другия ден тримата обядваха заедно. Пола беше очарователна и Андрю явно веднага я хареса. Той се бе тревожил за някои от жените, с които излизаше брат му. Пола беше различна. Беше красива, интелигентна и духовита. Андрю хвърли поглед към Танър и кимването му означаваше „добър избор“.
— Мисля, че КИГ върши чудесна работа, Андрю, като помага на толкова много хора по целия свят — каза Пола. — Танър много ми е говорил за успехите ви.
— Радвам се, че можем да го правим. И ще постигнем още повече.
— Искаш да кажеш, че компанията ще се разрасне ли?
— Не в този смисъл. Искам да кажа, че ще пратим повече хора в повече страни, където могат да са полезни.
Танър побърза да се намеси.
— Тогава ще започнем да получаваме държавни поръчки тук и…
Андрю се усмихна.
— Танър е много нетърпелив. Няма защо да бързаме. Първо ще вършим това, за което е създадена компанията. Ще помагаме на хората.
Танър погледна Пола. Лицето й беше безизразно.
На другия ден той й се обади.
— Здрасти, принцесо. В колко часа да те взема?
Последва кратко мълчание.
— Много извинявай, скъпи. Довечера няма да мога да се срещна с теб.
Това го изненада.
— Нещо лошо ли се е случило?
— Не. Един мой приятел е в града и трябва да го видя.
„Приятел ли?“ Жегна го ревност.
— Разбирам. Тогава утре вечер ще…
— Не, и утре не мога. Хайде да се уговорим за понеделник.
Щеше да прекара уикенда с онзи човек. Обезпокоен и ядосан, Танър затвори.
В понеделник вечер Пола му се извини.
— Съжалявам за уикенда, скъпи. Просто един стар приятел дойде да ме види.
Танър си представи красивия апартамент на Пола. Тя не можеше да си го позволи със заплатата си.
— Кой е той?
— Съжалявам, не мога да ти кажа името му. Прекалено е известен и не обича публичност.
— Влюбена ли си в него?
Тя го хвана за ръката и тихо отвърна:
— Влюбена съм в теб, Танър. Само в теб.
— Той влюбен ли е в теб?
Пола се поколеба.
— Да.
Танър моментално си помисли: „Трябва да измисля как да й дам всичко, каквото пожелае. Не мога да я изгубя“.
В 04:58 на другата сутрин Андрю Кингсли се събуди от звъна на телефона.
— Търсят ви от Швеция. Изчакайте, моля.
След малко се разнесе глас със слаб шведски акцент.
— Поздравления, господин Кингсли. Нобеловият комитет ви избра да получите Нобеловата награда за физика за вашите открития в областта на нанотехнологията…
Нобеловата награда! Когато разговорът свърши, Андрю припряно се облече и отиде направо в службата. В момента, в който пристигна Танър, брат му се втурна да му съобщи новината.
Танър го прегърна.
— Нобелова награда! Това е чудесно, Андрю! Чудесно!
Наистина беше чудесно. Защото сега щяха да се решат всички проблеми на Танър.
След пет минути той разговаряше с Пола.
— Разбираш ли какво значи това, скъпа? След като КИГ има Нобелова награда, можем да сключим толкова договори, колкото сме в състояние да изпълним. Говоря за големи държавни поръчки и огромни корпорации. Ще мога да ти дам целия свят.
— Това е страхотно, скъпи.
— Ще се омъжиш ли за мен?
— Повече от всичко на света искам да се омъжа за теб, Танър.
Той изпадна в еуфория и побърза да отиде в кабинета на брат си.
— Женя се, Андрю!
Андрю вдигна глава.
— Великолепна новина. Кога е сватбата?
— Колкото може по-скоро. Целият персонал е поканен.
Когато на другата сутрин Танър влезе в кабинета си, Андрю го чакаше. Носеше роза на бутониерата си.
— Какво е това?
Брат му се ухили.
— Готвя се за сватбата ти. Много се радвам за теб.
— Благодаря, Андрю.
Новината бързо се разпространи. Тъй като сватбата не бе официално обявена, никой не казваше нищо на Танър, ала всички го гледаха с многозначителни усмивки.
По-късно той отиде в кабинета на брат си.
— С Нобеловата награда всички ще идват при нас. А с парите от наградата…
Андрю го прекъсна.
— С парите от наградата можем да си позволим да пратим още хора в Еритрея и Уганда.
— Но нали ще използваш наградата, за да разшириш компанията? — бавно попита Танър.
Брат му поклати глава.
— Ще правим точно това, за което сме я създали.
Танър го изгледа мълчаливо, после каза:
— Тя си е твоя, Андрю.
Танър се обади на Пола още щом взе решение.
— Трябва да отида по работа във Вашингтон, принцесо. Може да не ти се обадя ден-два.