— И никакви блондинки, брюнетки или червенокоски — подразни го тя.
— В никакъв случай. Ти си единствената жена на света, която обичам.
— И аз те обичам.
На другата сутрин Танър Кингсли бе в Пентагона на среща с началник-щаба на сухопътните сили генерал Алън Бартън.
— Предложението ви е много интересно — каза генерал Бартън. — В момента обмисляме на кого да поверим изпитанията.
— Вашите изпитания са свързани с микронанотехнология, а брат ми наскоро получи Нобелова награда за своите открития в тази област.
— Това ни е известно.
— Той е толкова развълнуван от тази възможност, че е готов да изпълни работата безплатно.
— Поласкани сме, господин Кингсли. Малцина Нобелови лауреати предлагат услугите си. — Той погледна, за да се увери, че вратата е затворена. — Изпитанията са строго секретни. Ако минат успешно, това ще е един от най-важните елементи от нашия арсенал. Молекулярната нанотехнология може да ни осигури контрол върху материалния свят на атомно равнище. До този момент опитите за производство на още по-малки чипове се проваляха, заради електронните смущения. Ако експериментът успее, ще имаме нови оръжия за отбрана и нападение.
— Този експеримент не е опасен, нали? — попита Танър. — Не искам с брат ми да се случи нещо.
— Няма защо да се боите. Ще пратим цялата техника, която ще ви е нужна, включително предпазното облекло и двама наши учени, които ще работят с брат ви.
— Значи ни давате зелена улица?
— Да.
„Сега остава само да убедя Андрю“ — помисли си Танър на връщане в Ню Йорк.
Глава 17
Андрю разглеждаше пъстрата брошура, която беше получил от Нобеловия комитет, заедно със следния текст: „С нетърпение очакваме Вашето пристигане“. Имаше снимки на огромната Стокхолмска концертна зала, публиката в която аплодираше Нобелов лауреат, запътил се към сцената, за да получи своята награда от шведския крал Карл XVI Густав. „И аз скоро ще бъда там“ — помисли Андрю.
Вратата на кабинета му се отвори и влезе Танър.
— Трябва да поговорим. Андрю остави брошурата.
— Да?
Танър дълбоко си пое дъх.
— Току-що се ангажирах КИГ да помогне на армията в един техен експеримент.
— Какво си направил?
— Експериментът е свързан с криогеника. Имат нужда от твоята помощ.
Андрю поклати глава.
— Не. Не мога да се занимавам с такива неща, Танър. Тук вършим друга работа.
— Не става въпрос за пари, Андрю. А за отбраната на Съединените американски щати. Това е важно за армията. Ще го направиш за родината си. Безплатно. Имат нужда от теб.
Танър го убеждава цял час. Накрая Андрю отстъпи.
— Добре. Но за последен път се отклоняваме от пътя, Танър. Съгласен ли си?
Брат му широко се усмихна.
— Съгласен съм. Нямам думи да изразя колко се гордея с теб.
Обади се на Пола. Отговори му телефонният й секретар.
— Върнах се, скъпа. Предстои ни много важен експеримент. Ще ти съобщя, когато свършим. Обичам те.
Двама военни специалисти дойдоха да инструктират Андрю за извършената до този момент работа. Отначало той бе сдържан, но колкото повече обсъждаха проекта, толкова повече са ентусиазираше. Ако успееха да разрешат проблемите, това щеше да е откритие с огромно значение.
След час през портала на КИГ влезе военен камион, ескортиран от два автомобила на щаба на сухопътни войски, пълни с въоръжени войници. Андрю излезе да посрещне полковника, който командваше ескорта.
— Ето го, господин Кингсли. Какво да правим с него?
— Ние ще го поемем оттук нататък — отвърна Андрю. — Само го разтоварете.
— Ясно. — Полковникът се обърна към двама войници, които стояха зад камиона. — Хайде да го разтоварим. И внимавайте. Много внимавайте.
Мъжете предпазливо свалиха малък тежък метален куфар.
След няколко минути двама асистенти го внесоха в лабораторията под наблюдението на Андрю.
— На онази маса — нареди той. — Много внимателно. — И след като изпълниха заповедта му: — Чудесно.
— Можеше да го носи и само един от нас — отбеляза единият асистент. — Съвсем лек е.
— Няма да повярваш колко е тежък всъщност — отвърна Андрю.
Асистентите го погледнаха озадачено.
— Моля?
Той поклати глава.
— Няма значение.
Двама химици, Пери Станфорд и Харви Уокър, бяха избрани да асистират на Андрю.
Те вече бяха облекли тежките защитни костюми, които се изискваха за експеримента.
— Ще отида да се облека и веднага се връщам — каза Андрю.
Той мина по коридора до една затворена врата и я отвори. Вътре имаше лавици с тежко химическо оборудване, напомнящо на космически скафандри, противогази, очила, специални обувки и тежки ръкавици.