Мъжът понечи да се вмъкне в комбито.
— Един момент, господине. В този щат е забранено да търсите услугите на проститутки.
— Аз не…
— Дайте ми документите си за самоличност. Как се казвате?
— Хари Флинт.
Флинт проследи с поглед отдалечаващото се такси на Кели.
„Уличница! Ще я убия. Бавно“ — закле се той.
Глава 22
Кели за втори път слезе от таксито пред кооперацията на Даян, влетя във входа и силно натисна звънеца. Отново й отвори Ърл Гринбърг.
— Може ли да…
Видя Даян в дневната и подмина детектива.
— Какво става? — попита Даян. — Нали казахте, че…
— Вие ми кажете какво става. Пак се опитаха да ме отвлекат. Защо вашите приятелчета от мафията искат да ме убият?
— Нямам… нямам представа. Няма причина… може да са ни видели заедно, да са ни помислили за приятелки и…
— Е, не сме приятелки, госпожо Стивънс. Не ме забърквайте в тези неща.
— Какви ги говорите? Как бих могла?…
— По същия начин, по който ме забъркахте. Искам да кажете на приятелчето си Алтиери, че с вас току-що сме се запознали. Няма да допусна да ме убият заради някаква глупост, която сте извършили вие.
— Не мога…
— О, разбира се, че можете. Ще говорите с Алтиери, при това още сега. Няма да си тръгна оттук, докато не го направите.
— Това, което искате, е невъзможно — възрази Даян. — Съжалявам, че се забърквате в това, но… — Тя се замисли, после се обърна към Гринбърг. — Смятате ли, че ако разговарям с него, Алтиери може да ни остави на мира?
— Интересен въпрос — отвърна детективът. — Възможно е, особено ако си мисли, че го наблюдаваме. Искате ли да разговаряте с него лично?
— Не… — започна Даян.
— Иска да каже „да“ — прекъсна я Кели.
Антъни Алтиери живееше в класическа каменна къща в колониален стил в окръг Хънтърдън, щата Ню Джързи. Къщата се издигаше в края на задънена уличка насред петнайсет акра парк, заобиколен с висока желязна ограда. В парка имаше могъщи сенчести дървета, езерца и пъстри цветни лехи.
В кабинката на портала седеше охранител. Когато колата на Гринбърг, Кели и Даян спря отпред, той излезе да ги посрещне, позна детектива и каза:
— Добър ден, лейтенант.
— Здравей, Сизър. Искаме да видим господин Алтиери.
— Имате ли заповед за арест?
— Целта на визитата ни е друга.
Охранителят хвърли поглед към двете жени.
— Изчакайте тук. — Влезе в кабинката, след няколко минути се върна и отвори портала. — Заповядайте.
— Благодаря — каза Гринбърг и потегли към къщата. Когато тримата слязоха от колата, към тях се приближи друг охранител.
— Елате с мен.
Въведе ги вътре. Голямата дневна представляваше еклектично съчетание от антикварни, модерни и френски мебели. Въпреки топлия ден в огромната каменна камина пламтеше буен огън. Тримата последваха водача си през дневната в просторна сумрачна спалня. Антъни Алтиери лежеше на леглото, включен на респиратор. Беше блед и мършав и изглеждаше ужасно състарен за краткото време, изтекло от съдебния процес. Край него стояха свещеник и медицинска сестра.
Алтиери погледна Даян, Кели и Гринбърг и отново се обърна към Даян.
— Какво искате, по дяволите? — дрезгаво попита той.
— Господин Алтиери, искам да ни оставите с госпожа Харис на мира. Приберете хората си. Достатъчно е, че убихте мъжа ми и…
Той я прекъсна.
— Какви ги говорите? Изобщо не бях чувал за мъжа ви. Четох за онова фалшиво писмо, дето са го открили в него. — Мафиотският бос презрително изсумтя. — Щял да нахрани рибите. Някой прекалено често е гледал „Семейство Сопрано“. Ще ви кажа нещо. Това не е писано от италианец. И аз не ви преследвам. Не давам и пукната пара за живота ви. Не преследвам никого. Имам… — Алтиери потръпна от болка. — Имам си работа. Искам да се помиря с Бог… — Той се задави.
Свещеникът се обърна към Даян.
— Мисля, че е най-добре да си тръгнете.
— Какво му е? — попита детектив Гринбърг.
— Рак — отвърна свещеникът.
Даян погледна мъжа на леглото и се замисли за думите му. Явно казваше истината.
Изведнъж я обзе заслепяваща паника.
Детектив Гринбърг изглеждаше разтревожен.
— Трябва да ви кажа, че според мен Алтиери не лъжеше.
Кели неохотно кимна.
— И аз смятам така. Той умира.
— Има ли причина някой да иска да ви убие? Имам предвид и двете?
— Не — отвърна Даян. — Щом не е Алтиери… — Тя поклати глава. — Нямам представа.
Кели мъчително преглътна.
— Аз също.
Детектив Гринбърг ги придружи до апартамента на Даян.
— Веднага ще се заема с вашия случай, но тук ще сте в безопасност. След петнайсет минути пред кооперацията ще пристигне патрулка, която ще остане тук през следващото денонощие. Ще видим какво ще открием дотогава. Ако имате нужда от мен, обадете ми се.