Выбрать главу

Той уреди бившият престъпник Винс Карбайо да постъпи на работа в КИГ. Карбайо бе грамаден мъж с четинеста брада и сини очи, пронизващи като кинжали. Имаше дълго съдебно досие. Бяха го съдили за убийство. Доказателствата срещу него бяха убедителни, но един от съдебните заседатели упорито настояваше за оправдателна присъда. Само неколцина души знаеха, че дъщеричката му е изчезнала и че е получил следното писмо: „Ако си държиш устата затворена, решението на съдебните заседатели ще определи съдбата на дъщеря ти“. Карбайо бе от хората, на които Танър Кингсли се възхищаваше.

Танър чу и за бившия престъпник Хари Флинт, подробно се запозна с биографията му и реши, че е напълно подходящ за неговите нужди.

* * *

Хари Флинт беше роден в детройтско семейство от средната класа. Баща му бе озлобен провалил се търговец, който нямаше друга работа, освен да се мотае из къщи и да мърмори. Беше садистичен педант и при най-малкото провинение на сина си го биеше с линийка, колан или каквото му попадне, като че ли можеше да му набие успеха в главата, за да компенсира собствената си некадърност.

Майка му работеше като маникюристка в един козметичен салон. Докато баща му бе тиран, тя беше всеотдайна и нежна и малкият Хари емоционално се разкъсваше помежду им.

Лекарите бяха казали на майка му, че е прекалено възрастна, за да роди, затова тя смяташе бременността си за чудо. След раждането на Хари постоянно го прегръщаше, галеше и целуваше, докато накрая обичта й не започна да го задушава. Когато порасна, той мразеше да го докосват.

На четиринайсетгодишна възраст Хари Флинт улови в мазето един плъх и го настъпи с крак. Докато гледаше как животинчето бавно и мъчително умира, получи внезапно просветление и разбра, че притежава страховитата власт да отнема живот, да убива. Това го накара да се почувства като Бог. Хари бе всемогъщ. Изпитваше потребност отново да се наслаждава на това усещане и започна да преследва дребни животни из квартала. Те станаха негова плячка. В действията му нямаше нищо лично или злобно. Просто използваше Божията си дарба.

Разгневени съседи, чиито домашни любимци бяха измъчвани и убити, се оплакаха в полицията и беше заложен капан. Полицаите оставиха шотландски териер на моравата пред една къща и го завързаха, за да не избяга. После установиха наблюдение и през нощта Хари Флинт се приближи към животното. Разтвори челюстите му и се опита да натика в устата му запален фойерверк. Полицаите го заловиха. Когато го обискираха, откриха в джоба му окървавен камък и дванайсетсантиметров месарски нож.

Пратиха го в младежкия център „Челинджър Мемориъл“ за една година.

Седмица след пристигането си там Флинт нападна едно от другите момчета и жестоко го осакати. Психиатърът, който го изследва, му постави диагноза параноична шизофрения.

— Той е психически болен — предупреди докторът охраната. — Внимавайте. Не го пускайте при другите.

Когато излежа присъдата си, Хари Флинт бе петнайсетгодишен и го освободиха условно. Върна се в училище. Някои негови съученици го смятаха за герой. Те извършваха дребни престъпления като кражби на дамски чанти, джебчийство и кражби от магазини и Флинт скоро стана техен водач.

Една нощ по време на уличен бой разрязаха ъгъла на устата му с нож и оттогава получи постоянната си полуусмивка.

Когато пораснаха, момчетата преминаха към кражби на коли, обири и грабежи. При един от грабежите беше убит собственик на магазин. Обвиниха Хари Флинт за въоръжен грабеж и подстрекателство към убийство и го осъдиха на десет години затвор. Надзирателите никога не бяха виждали толкова агресивен затворник.

В очите му имаше нещо, което караше другите затворници да го оставят на мира. Постоянно ги тероризираше, ала никой не смееше да се оплаче.

Един ден на минаване покрай неговата килия надзирателят смаяно зяпна вътре. Съкилийникът на Хари Флинт лежеше на пода в локва кръв. Беше пребит до смърт.

Надзирателят погледна Флинт, на чието лице се бе изписала доволна усмивка.

— Добре, копеле гадно. Това вече няма да ти се размине. Можем да започваме да ти готвим електрическия стол.

Флинт го стрелна с поглед и бавно вдигна лявата си ръка. Дълбоко в нея беше забит окървавен месарски нож.

— Самоотбрана — студено заяви той.

Затворникът от отсрещната килия не разкри на никого, че го е видял свирепо да пребива съкилийника си и после да забива скрития под дюшека нож в собствената си ръка.