— Да. Веднага — мрачно отвърна Танър.
Кати излезе от стаята.
Той си погледна часовника и се усмихна. „Бомбата вече трябва да е избухнала. Най-после се отървах от двете кучки“.
По интеркома се разнесе гласът на секретарката му.
— Господин Кингсли, сенатор ван Лювън ви търси по телефона. Да ви свържа ли?
— Да. — Танър вдигна слушалката. — Танър Кингсли.
— Здравейте, господин Кингсли. Обажда се сенатор ван Лювън.
— Добър ден, госпожо сенатор.
— С моите асистентки случайно сме близо до вашата сграда и се питах дали е удобно да се отбием на посещение?
— Естествено — въодушеви се той. — С удоволствие ще ви разведа из КИГ, госпожо сенатор.
— Чудесно. Скоро ще сме при вас.
Танър натисна бутона на интеркома.
— След няколко минути очаквам гости. Не ме свързвайте с никого.
Спомни си некролога, който неотдавна беше прочел във вестниците. Съпругът на сенатор ван Лювън, Едмънд Баркли, бе починал от инфаркт. „Ще й изкажа съболезнованията си.“
След петнайсет минути сенатор ван Лювън и двете й привлекателни млади асистентки пристигнаха. Танър се изправи да ги посрещне.
— Щастлив съм, че решихте да дойдете.
Сенатор ван Лювън кимна.
— Познавате Корин Мърфи и Керъли Трост.
Той се усмихна.
— Да. Много се радвам да ви видя. — После се обърна към сенатора. — Научих за смъртта на съпруга ви. Ужасно съжалявам.
Тя отново кимна.
— Благодаря. Той дълго боледува и накрая… — Тя се усмихна принудено. — Между другото, сведенията за глобалното затопляне, които ми пращате, са изключително убедителни.
— Благодаря.
— Ще ни покажете ли с какво се занимавате тук?
— Разбира се. Колко време бихте искали да отделите? Имаме петдневна обиколка, четиридневна обиколка и съкратена разходка за час и половина.
Корин Мърфи се усмихна широко.
— Ще бъде чудесно да направим четириднев…
— Ще се задоволим с разходката за час и половина — прекъсна я сенатор ван Лювън.
— За мен е чест.
— Колко души работят в КИГ? — попита сенаторът.
— Около две хиляди. КИГ има представителства в десетки големи страни по целия свят.
Корин Мърфи и Керъли Трост се удивиха.
— В тези сгради работят петстотин служители. Персоналът и научните сътрудници имат отделни работни помещения. Най-ниският коефициент за интелигентност на всичките ни учени е сто и шейсет.
— Те са гении! — ахна Корин Мърфи.
Сенатор ван Лювън я стрелна с неодобрителен поглед.
— Елате с мен, моля — каза Танър.
Сенаторът, Мърфи и Трост го последваха през една странична врата към съседната сграда. Той ги въведе в помещение, пълно с непонятна апаратура.
Ван Лювън се приближи до една от странно изглеждащите машини.
— Какво е това?
— Звуков спектрограф. Може да разпознае хиляди различни гласове.
Трост се намръщи.
— Как се постига това?
— Ще ви го обясня по следния начин. Когато по телефона ви се обади приятел, вие веднага познавате гласа му, защото звуковата му схема се е запечатала в мозъка ви. Ние програмираме този уред по същия начин. Електронният филтър позволява до записващото устройство да стигат само определени честоти и така получаваме само отличителната характеристика на всеки глас.
Останалата част от обиколката включваше гигантски машини, миниатюрни електронни микроскопи и химически лаборатории: помещения с черни дъски, покрити със загадъчни символи, лаборатории, в които работеха десетки научни сътрудници, кабинети, в които самотни учени унесено се опитваха да решат сложни проблеми.
Подминаха една червена тухлена сграда с две ключалки на вратата.
— Какво има тук? — попита сенатор ван Лювън.
— Това е лаборатория за секретни държавни проучвания. Съжалявам, до нея няма достъп, госпожо сенатор.
Обиколката отне два часа. Когато свършиха, Танър отново заведе трите жени в кабинета си.
— Надявам се, че ви е харесало.
Сенатор ван Лювън кимна.
— Беше интересно.
— Изключително интересно — усмихна се Корин Мърфи. Очите й бяха приковани в Танър.
— Адски ми хареса — възкликна Керъли Трост.
Танър се обърна към сенатора.
— Между другото, имахте ли възможност да обсъдите с колегите си екологичния проблем, за който говорихме?
— Да — неангажиращо отвърна тя.
— Ще ми кажете ли какви според мен са нашите шансове?
— Тук няма място за гадаене, господин Кингсли. Ще проведем още обсъждания. Когато вземем решение, ще ви уведомя.