Танър успя да се усмихне.
— Благодаря ви. Благодаря на всички ви, че се отбихте.
Когато те си тръгнаха, по интеркома се разнесе гласът на Кати Ордонес.
— Господин Кингсли, търси ви Сайда Ернандес. Каза, че било спешно, но вие наредихте да не ви свързвам с никого.
— Свържи ме.
Сайда Ернандес бе жената, която беше пратил да постави бомбата в хотел „Адамс“.
— Първа линия.
Танър вдигна слушалката в очакване на добрата новина.
— Добре ли мина всичко, Сайда?
— Не. Съжалявам, господин Кингсли. — В гласа й се долавяше страх. — Измъкнаха се.
Той се вцепени.
— Какво?!
— Да, господине. Напуснаха преди бомбата да избухне. Един пиколо ги видял да излизат от фоайето на хотела.
Танър затръшна слушалката и повика секретарката си.
— Прати ми Флинт и Карбайо.
След минута Хари Флинт и Винс Карбайо влязоха в кабинета му.
Танър кипеше от гняв.
— Кучките пак се измъкнаха. За последен път го допускам. Разбирате ли? Ще ви кажа къде са и ще отидете да се погрижите за тях. Имате ли въпроси?
Флинт и Карбайо се спогледаха.
— Не.
Танър натисна един бутон и отвори електронната карта на стената.
— Докато визитките, които им дадох са в тях, лесно можем да ги следим…
Електронните светлини се появиха на картата. Той натисна друг бутон. Светлините не помръднаха.
— Изхвърлили са ги — изскърца със зъби Танър Кингсли. Лицето му се зачерви. Той се обърна към двамата главорези. — Искам да ги убиете днес.
Флинт го погледна озадачено.
— Щом не знаем къде са, как да…
— Смятате ли, че ще оставя една жена толкова лесно да ме надхитри? — прекъсна го Танър. — Докато носят мобифоните си, винаги ще знаем къде се намират.
— Нима можете да научите номерата на мобифоните им? — изненада се Флинт.
Танър не си направи труд да му отговори.
— Вече сигурно са се разделили. — Той натисна друг бутон. — Да опитаме първо с Даян Стивънс. — Шефът на КИГ въведе номера.
Светлините на картата се раздвижиха и бавно започнаха да се съсредоточават по манхатънските улици, пресявайки хотели, магазини и търговски комплекси. Накрая спряха при един от комплексите.
— Даян Стивънс е в този търговски комплекс. — Танър продължи да натиска бутоните. — Да видим къде е Кели Харис. — Светлините пак се раздвижиха и този път се събраха в друга част на града, на улица с магазин за облекло, ресторант, аптека и автогара. Накрая спряха пред голяма сграда.
— Кели Харис е на автогарата — мрачно съобщи Танър Кингсли. — Трябва бързо да заловим и двете.
— Как? — попита Карбайо. — Те са в двата края на града. Докато стигнем там, вече ще са избягали.
Танър се обърна.
— Елате с мен. — И последван от главорезите, се запъти към една съседна стая. Вътре имаше множество монитори, компютри и електронни клавиатури с разноцветни клавиши. На една лавица бе поставена малка машина с десетки компактдискове и дивидита. Танър ги прерови и зареди в машината диска с надпис „Даян Стивънс“.
— Това е гласов синтезатор — обясни Кингсли. — Гласовете на госпожа Стивънс и госпожа Харис са дигитализирани. Звуковите им схеми са записани и анализирани. Като натисна само един бутон, всяка моя дума се преобразува в техните гласове. — Той взе един мобифон и въведе няколко цифри.
Разнесе се предпазливо „Ало?“ Беше гласът на Кели Харис.
— Кели! Радвам се, че те открих. — Говореше Танър, само че с гласа на Даян Стивънс.
— Даян! Хващаш ме тъкмо навреме. Готвя се да напусна града.
Флинт и Карбайо слушаха смаяно.
— Къде отиваш, Кели?
— В Чикаго. От летище „О’Хара“ ще взема самолет за вкъщи.
— Не заминавай точно сега, Кели.
Последва кратко мълчание.
— Защо?
— Защото открих какво става. Знам кой и защо е убил мъжете ни.
— О, Боже мой! Как успя… сигурна ли си?
— Абсолютно. Имам всички доказателства.
— Даян, това е… чудесно.
— Доказателствата са у мен. В момента съм в хотел „Делмонт“, апартамент А. Оттук отивам във ФБР. Исках да дойдеш с мен, но щом се налага да заминеш, разбирам…
— Не, не! Искам… искам да довърша онова, което се е опитвал да направи Марк.
Флинт и Карбайо попиваха всяка дума. По аудиосистемата на автогарата обявиха автобуса за Чикаго.
— Ще дойда с теб, Даян. Хотел „Делмонт“ ли каза?
— Да, на Осемдесет и шеста улица. Апартамент А.
— Идвам. До скоро.
Връзката прекъсна.
Танър се обърна към двамата главорези.
— Половината проблем е решен. Сега ще се погрижим за другата половина.
Зареди друг компактдиск с надпис „Кели Харис“ в синтезатора, натисна един бутон на телефона и въведе номера. Почти незабавно се разнесе гласът на Даян.