— Ало?
Танър заговори, но вместо неговия, Флинт и Карбайо чуваха гласа на Кели.
— Даян…
— Кели! Добре ли си?
— Идеално. Имам страхотна новина. Открих кой и защо е убил мъжете ни.
— Какво? Кой… кой…
— Не бива да разговаряме за това по телефона. В момента съм в хотел „Делмонт“ на Осемдесет и шеста улица, апартамент А. Ще дойдеш ли при мен?
— Разбира се. Веднага.
— Чудесно, Даян. Ще те чакам.
Танър изключи устройството и се обърна към Флинт.
— Всъщност ще чакаш ти. — Той му подаде един ключ. — Това е ключът за апартамент А. Веднага иди там и ги чакай. Искам да ги убиеш още щом влязат. Аз ще уредя да се погрижат за труповете.
Флинт побърза да излезе.
— А какво да правя аз, господин Кингсли? — попита Карбайо.
— Ти се погрижи за Сайда Ернандес.
Флинт чакаше в апартамента. Бе твърдо решен този път да не се провали. Беше чувал за неколцина некадърници, от които Танър се е избавил. „Не и аз“ — помисли си той, извади пистолета си, провери дулото и завъртя заглушителя. Сега само трябваше да има търпение.
В таксито на шест преки от хотел „Делмонт“ Кели Харис развълнувано мислеше за това, което й беше казала Даян. „Ще ги накарам да си платят за това, което сториха с теб, Марк“ — закле се тя.
Даян трепереше от нетърпение. Кошмарът свършваше. Кели някак си бе открила кой стои зад опитите да ги убият и имаше доказателства.
„Ще се гордееш с мен, Ричард. Чувствам те близо до себе си и…“
— Стигнахме, госпожо — прекъсна мислите й таксиметровият шофьор. — Хотел „Делмонт“.
Глава 30
Даян вървеше през фоайето на хотел „Делмонт“ към асансьорите. Сърцето й туптеше бясно. Нямаше да чуе какво е научила Кели.
Вратата на един от асансьорите се отвори и пътниците слязоха.
— Качвате ли се?
— Да. — Тя влезе в кабината. — Апартамент А, моля. — Мислите й препускаха. „Над какъв толкова секретен проект може да са работили мъжете ни, за да ги убият? И как Кели е открила отговора?“
Асансьорът се напълни. Вратата се затвори и кабината започна да се издига. Даян се беше разделила с Кели преди три часа, ала за своя изненада установи, че й липсва.
Накрая, след пет-шест спирания, пиколото отвори вратата на нейния етаж.
Флинт чакаше до вратата на дневната в апартамент А и се вслушваше да чуе шум от коридора. Само че вратата бе необикновено дебела и той знаеше защо. Не за да спира звуците отвън. А отвътре.
В този апартамент се провеждаха скучни съвещания на директорския борд, но Флинт обичаше да се шегува, че никой не умира от скука. Три пъти годишно Танър канеше ръководния състав на КИГ от десетки страни. Когато приключеха деловата работа, довеждаха красиви момичета да позабавляват мъжете. Флинт беше охранявал няколко такива оргии и докато чакаше, си мислеше за морето от голи женски тела, стенещи и мятащи се по легла и дивани. Скоро получи ерекция и се ухили. И той щеше да се позабавлява.
Не се смяташе за некрофил. Никога не бе убивал жена, за да прави секс с нея. Но щом и без това вече щяха да са мъртви…
— Накъде е апартамент А? — попита Даян, когато слезе от асансьора.
— Наляво, в дъното на коридора. Но там няма никого.
Тя се обърна.
— Моля?
— Този апартамент се използва само за заседания на директорски бордове и следващото е чак през септември.
Даян се усмихна.
— Аз не отивам на заседание на директорски борд. Имам среща с една приятелка, която ме чака.
Пиколото я проследи с поглед. Жената зави наляво и се запъти към апартамент А. Той сви рамене, затвори вратата и потегли надолу.
Колкото повече Даян се приближаваше към вратата на апартамента, толкова повече растеше вълнението й.
Флинт чакаше почукването на вратата.
Коя щеше да пристигне първа, блондинката или черното маце? „Няма значение. Не страдам от предразсъдъци…“ Стори му се, че чува стъпки, и стисна пистолета.
Кели се мъчеше да овладее нетърпението си. По пътя до хотел „Делмонт“ я бяха забавили всевъзможни препятствия: задръствания… червени светофари… ремонт на пътя… Закъсняваше. Бързо прекоси фоайето на хотела и се качи на асансьора.
— Апартамент А, моля.
На петдесетия етаж Даян се приближаваше към апартамент А. В този момент вратата на съседния апартамент се отвори и оттам заднешком излезе пиколо. Буташе голяма количка с багаж, която запречи коридора.
— Веднага ще освободя пътя — извини се той и се върна в апартамента. След малко се появи отново с още два куфара. Даян се опита да се провре покрай количката, ала не успя. — Готово — каза пиколото. — Извинете за забавянето. — И отмести количката от пътя й.