— Няма значение.
— Какво ще обичате? — попита ги келнерката, когато се настаниха на една ъглова маса.
Кели се обърна към Даян.
— Първо ти.
— За мен портокалов сок, яйца с бекон, препечена филийка и кафе.
Сервитьорката погледна Кели.
— А за вас, госпожице?
— Половин грейпфрут.
— Само това ли? — попита Даян.
— Да.
Келнерката се отдалечи.
— Не можеш да я караш само на половин грейпфрут.
— Навик. От години съм на строга диета. Някои модели ядат салфетки, за да убият апетита си.
— Сериозно?
— Съвсем сериозно. Обаче всъщност няма значение. Никога повече няма да бъда модел.
Даян впери поглед в нея.
— Защо?
— Вече не е важно. Марк ми показа какво е най-важно и… — Тя замълча, мъчеше се да преглътне сълзите си. — Ще ми се да го беше познавала.
— И на мен. Но трябва да започнеш живота си наново.
— Ами ти? — попита Кели. — Ще продължиш ли да рисуваш?
Последва дълго мълчание.
— Опитах… Не.
Докато си тръгваха, Кели спря до сутрешните вестници на стойката до изхода.
— Чакай малко. — Взе един от вестниците. — Виж!
Текстът на първа страница гласеше:
В Кингсли Интернешънъл Груп се провежда възпоменателна служба в чест на всички служители, чиято неотдавнашна смърт стана обект на всеобщи догадки. Службата ще се проведе в сградата на КИГ в Манхатън в понеделник от 11:15.
— Утре. — Кели впери очи в Даян. — Според теб защо го правят?
— Мисля, че е капан за нас.
Кели кимна.
— И аз. Дали Кингсли наистина ни смята за толкова глупави, че да се хванем… — Забеляза изражението на спътницата си и стъписано попита: — Нима ще отидем?
Даян кимна.
— Не бива!
— Трябва. Сигурна съм, че Бети Баркър ще е там. Трябва да поговоря с нея.
— С риск да стана досадна, как очакваш да се измъкнем оттам живи?
— Ще измисля начин. — Тя се усмихна. — Довери ми се.
Кели поклати глава.
— Нищо не ме плаши повече от думите „довери ми се“. — Замисли се за миг и лицето й грейна. — Хрумна ми нещо. Знам как да го направим.
— Каква е идеята ти?
— Изненада.
Даян я погледна загрижено.
— Наистина ли смяташ, че ще успеем да се измъкнем?
— Довери ми се.
Когато се върнаха в пансиона, Кели се обади по телефона.
Тази нощ спаха зле. Докато се унасяше, Кели видя пред себе си лицето на Танър Кингсли. Хилеше й се.
Даян се молеше със затворени очи: „Скъпи, може би за последен път разговарям с теб. Не съм сигурна дали да кажа сбогом, или здравей. Утре двете с Кели отиваме в КИГ на твоята панихида. Според мен няма голяма вероятност да се измъкнем, но трябва да отида, за да се опитам да ти помогна. Преди да е станало късно, искам само да ти кажа още веднъж, че те обичам. Лека нощ, скъпи“.
Глава 32
Възпоменателната служба се провеждаше в парка зад комплекса на Кингсли Интернешънъл Груп. Присъстваха стотина души. Можеше да се влезе само през два охраняеми портала.
В средата бяха издигнали подиум, на който седяха неколцина висши ръководители на КИГ. В края на редицата беше секретарката на Ричард Стивънс Бети Баркър, привлекателна жена на трийсетина години.
Танър говореше по микрофона.
— … и тази компания беше изградена благодарение на всеотдайността и предаността на нейните служители. Ние сме им признателни за това и им отдаваме почит. Винаги съм мислил за компанията като за семейство, в което всички работят заедно за постигането на обща цел. — Без да прекъсва речта си, той оглеждаше тълпата. — Тук в КИГ решаваме проблеми и осъществяваме идеи, които правят света по-приятно място за живот, и няма по-голямо удовлетворение от…
В отсрещния край на парка бяха влезли Даян и Кели. Танър си погледна часовника. Бе единайсет и четирийсет. На лицето му се изписа доволна усмивка. Той продължи:
— … от убеждението, че успехите на компанията се дължат на вас…
Даян погледна подиума и развълнувано сръга Кели.
— Бети Баркър е там. Трябва да говоря с нея.
— Внимавай.
Даян се огледа и неспокойно отбеляза:
— Прекалено е лесно. Имам чувството, че сме… — Тя се обърна и ахна. На единия портал се беше появил Хари Флинт с двама от хората си. Даян погледна към втория портал. Там бяха Карбайо и още двама мъже.
— Виж! — Гърлото й пресъхна.
Кели се обърна и видя шестимата мъже, които преграждаха пътищата им за бягство.
— Има ли друг изход оттук?
— Съмнявам се.
Танър продължаваше:
— … За съжаление с неколцина души от нашето семейство напоследък се случиха нещастия. А когато някой от семейството бъде сполетян от трагедия, тя се отразява на всички ни. КИГ предлага пет милиона долара награда на всеки, който докаже кой стои зад всичко това.