— Какво те кара да смяташ, че не са умрели само Марк и Ричард?
— Във вестника пишеше „всички служители“, значи са повече от двама.
— Аха. И кой ще ни даде имената им?
— Ще ти покажа.
Интернет кафето представляваше огромна компютърна зала с над дванайсет редици бюра, снабдени с четиристотин персонални компютъра, почти всички от които в момента се използваха. Заведението бе част от верига, обхващаща целия свят.
Щом влязоха, Даян отиде при автомата и купи един час достъп до интернет.
— Откъде ще започнем? — попита Кели.
— Да попитаме компютъра.
Намериха свободно бюро и седнаха. Даян влезе в интернет.
— Какво правим сега? — отново полюбопитства тъмнокожата жена.
— Първо правим търсене с Гугъл, за да открием имената на другите жертви, които са работили в КИГ.
Даян влезе в търсачката и въведе критериите си: „некролог“ и „КИГ“.
Появи се дълъг списък отговори. Тя търсеше конкретно материали, излезли във вестниците, и откри няколко, достъпни онлайн. Връзките я отведоха при няколко скорошни некролога и други статии. Един от репортажите я насочи към берлинския клон на КИГ и Даян влезе в уебсайта.
— Интересно… Франц Фербрюге.
— Кой е този?
— Въпросът е къде е той? Явно е изчезнал. Работил е в берлинското представителство на КИГ и жена му Соня е починала при загадъчни обстоятелства.
Даян кликна върху друга връзка, поколеба се и погледна Кели.
— Във Франция — Марк Харис. Кели дълбоко си пое дъх и кимна. — Продължавай.
Даян продължи да работи с клавишите.
— В Денвър — Гари Рейнолдс, а в Манхатън… — гласът й се задави — Ричард. — Тя се изправи. — Това е.
— А сега?
— Трябва да измислим как да свържем всички тези имена. Да вървим.
По пътя видяха компютърен магазин.
— Чакай малко — каза Кели.
Даян я последва вътре. Кели отиде право при управителя.
— Извинете, казвам се Кели Харис. Помощничка съм на Танър Кингсли. Трябват ни трийсет и шест от най-мощните ви и скъпи компютри. За следобед. Можете ли да го уредите?
Управителят просия.
— Ама разбира се, госпожо Харис. За господин Кингсли — всичко. Нямаме толкова в магазина, естествено, но ще ги докараме от складовете ни. Лично ще се заема. В брой ли ще платите, или с кредитна карта?
— В брой при доставка.
— Ще ми се аз да се бях сетила — каза Даян, когато излязоха.
Кели се усмихна широко.
— И това ще стане.
— Реших, че бихте искали да видите тези заглавия, господин Кингсли. — Кати Ордонес му подаде няколко вестника:
Първото торнадо в историята на Австралия унищожи десетина села. Броят на жертвите е неизвестен.
Метеоролозите са озадачени от новите промени в световния климат. Обвиняват озоновия слой.
— Пратете ги на сенатор ван Лювън с писмо: „Уважаема госпожо сенатор ван Лювън, мисля, че времето изтича. С най-добри пожелания, Танър Кингсли“.
— Ясно. — Кати излезе от кабинета.
Обадиха му се от отдела за информационни технологии. Хората от ИТ отдела бяха инсталирали „паяци“ — супермодерен софтуер, който постоянно пресяваше интернет в търсене на информация. Танър ги беше настроил да следят за хора, търсещи деликатни данни, и сега с интерес прочете съобщението на монитора. После натисна един бутон.
— Ела тук, Андрю.
Брат му беше в кабинета си и си спомняше за злополуката. Намираше се в съблекалнята и се готвеше да облече космическия скафандър, който бяха пратили военните. Понечи да свали един от костюмите на закачалката, но Танър бе там и му подаде друг с думите: „Вземи този. Ще ти донесе късмет“. Танър беше…
— Андрю! Веднага ела тук!
Андрю чу заповедта, изправи се и бавно влезе в кабинета на брат си.
— Седни.
— Да, Танър… — Той се подчини.
— Кучките току-що влязоха в берлинския ни уебсайт. Знаеш ли какво означава това?
— Да… хм… не.
Обади се секретарката.
— Доставиха компютрите, господин Кингсли.
— Какви компютри?
— Които сте поръчали.
Озадачен, той стана от стола си и излезе в приемната. Видя колички с трийсет и шест кашона с компютри. До тях стояха трима мъже в гащеризони и един с костюм.
Когато видя Танър, мъжът с костюма възкликна доволно:
— Имам точно каквото ви трябва, господин Кингсли. Последна дума на техниката. И с удоволствие ще ви доставим още…
Танър зяпаше купчината компютри.
— Кой ги е поръчал?
— Вашата асистентка Кели Харис. Каза, че ви трябвали спешно, затова…
— Върнете ги — тихо заповяда Танър. — Там, където отива тя, няма да й трябват.
Обърна се и влезе в кабинета си.