— Там е забранено, господине.
— Федерална авиоинспекция — изсумтя Флинт. — Имаме секретна информация за пакет, скрит в тоалетната на този самолет. Имам заповед незабавно да направя проверка.
И бързо закрачи по асфалта. Когато стигна при самолета, екипажът тъкмо започваше да слиза.
— Какво обичате? — попита една от стюардесите.
— Проверка на Федералната авиоинспекция — отговори той.
После се качи по стълбичката и влезе в самолета. Не се виждаха пътници.
— Проблем ли има? — поинтересува се стюардесата.
— Да. Вероятна бомба.
Флинт тръгна към опашката на самолета и отвори вратите на тоалетната. Вътре нямаше никого. Жените бяха изчезнали.
— Нямаше ги в самолета, господин Кингсли.
Гласът на Танър звучеше заплашително тихо.
— Видя ли ги да се качват, Флинт?
— Да.
— Още ли бяха на борда при излитането на самолета?
— Да.
— Тогава, струва ми се, можем логично да приемем, че или са скочили насред Атлантическия океан без парашути, или са слезли в Мадрид. Съгласен ли си с мен?
— Разбира се, господин Кингсли. Обаче…
— Благодаря. Това означава, че възнамеряват да продължат от Мадрид за Франция. — Танър замълча за миг. — Имат четири възможности: могат да вземат друг самолет за Барселона или да пътуват с влак, автобус или кола. — Той се замисли. — Сигурно ще решат, че автобусите, самолетите и влаковете са прекалено опасни. Логиката ми подсказва, че ще пътуват с кола до Сан Себастиан и оттам ще влязат във Франция.
— Ако…
— Не ме прекъсвай, Флинт. Пътят от Мадрид до Сан Себастиан би трябвало да им отнеме около четири часа. Ето какво искам да направиш. Върни се в Мадрид. Провери всички фирми за коли под наем на летището. Разбери каква кола са взели — цвят, модел, всичко.
— Слушам.
— После отиди със самолета в Сан Себастиан и вземи под наем кола — бърза. И ги причакай по пътя. Не искам да стигнат до Сан Себастиан. А, Флинт…
— Да?
— Не забравяй. Трябва да прилича на злополука.
Глава 35
Даян и Кели бяха на мадридското летище „Барахас“. Можеха да вземат кола под наем от „Херц“, „Юропкар“, „Ейвис“ и други фирми, но избраха по-неизвестната агенция „Алеса“.
— Кой е най-бързият път до Сан Себастиан? — попита Даян.
— Съвсем просто е, сеньора. Тръгнете по Ен-едно до френската граница при Хондарибия и оттам направо до Сан Себастиан. Това е само четири-пет часа път.
— Gracias.
След минута потеглиха.
След час частният самолет на КИГ кацна в Мадрид и Хари Флинт припряно обиколи агенциите за автомобили под наем.
— Трябваше да посрещна сестра си и една нейна приятелка — приятелката й е изумително красива афроамериканка, — обаче ги изпуснах. Пристигнали са с полета на Делта в девет и двайсет от Ню Йорк. Дали са наели кола при вас? — питаше той на всяко гише.
— Не, сеньор…
— Не, сеньор…
— Не, сеньор…
На гишето на „Алеса“ извади късмет.
— А, да, сеньор, добре си ги спомням. Те…
— Помните ли каква кола наеха?
— Пежо.
— Какъв цвят?
— Червен. Това е единственото ни…
— Знаете ли номера?
— Разбира се. Един момент.
Служителят потърси сред документите на бюрото си и му даде номера.
— Надявам се да ги откриете.
— Ще ги открия.
След десет минути Флинт летеше обратно за Барселона. Щеше да вземе кола под наем, да ги проследи до усамотено място, да ги принуди да излязат от пътя и да се увери, че са мъртви.
Даян и Кели бяха само на половин час от Барселона. Пътуваха в спокойно мълчание. По шосето нямаше движение и те напредваха бързо. Пейзажът бе красив. Нивите със зрели жита и градините изпълваха въздуха с ухание на нарове, праскови и портокали, край пътя се издигаха стари къщи, обвити в жасмин. Няколко минути след средновековното градче Бургос теренът започна да се променя. Навлязоха в предпланините на Пиренеите.
— Почти стигнахме — каза Даян, вторачи се през предния прозорец, намръщи се и удари спирачки.
На шейсетина метра пред тях гореше кола, около нея се бяха струпали хора. Униформени мъже преграждаха пътя.
Даян се озадачи.
— Какво става?
— Тук сме в земята на баските — поясни Кели. — Това е военна зона. През последните петдесет години баските се борят срещу испанските власти.
На шосето пред тях излезе мъж в зелена униформа със златно-червени ширити, черни обувки, колан и барета. Вдигна ръка и им даде знак да спрат отстрани.
— Това е дело на ЕТА — процеди през зъби Кели. — Не можем да спрем! Бог знае колко време ще ни задържат тук.
Полицаят заобиколи отстрани и се приближи към тях.