Выбрать главу

— Раз… Разбирам.

— Защо не поговорим довечера? Може да вечеряме вкъщи. — Добре.

— В седем?

— Ще дойда.

Тя изключи телефона и каза:

— Довечера ще науча отговорите на някои въпроси.

— Междувременно аз ще взема самолет за Берлин и ще поговоря с някои колеги на Франц Фербрюге.

Кели внезапно се умълча. Даян я погледна.

— Какво има?

— Нищо. Просто… ние сме страхотен екип. Не ми се ще да се разделяме. Защо не отидем заедно в Париж и после…

Даян се усмихна.

— Няма да се разделяме, Кели. Обади ми се, след като разговаряш със Сам Медоус. Можем да се срещнем в Берлин. Дотогава би трябвало да съм събрала някаква информация. Знаем си телефоните и ще поддържаме връзка. Нямам търпение да чуя какво ще научиш довечера.

Стигнаха в Париж.

Даян погледна в огледалото.

— Ситроена го няма. Най-после се отървахме от него. Къде да те закарам?

Наближаваха площад „Конкорд“.

— Мога да взема такси. Ти продължавай.

— Сигурна ли си, партньорке?

— Абсолютно, партньорке.

— Пази се.

— И ти.

След две минути Кели пътуваше с такси към дома си. Нямаше търпение да се прибере. Скоро щеше да се срещне със Сам Медоус в неговия апартамент.

Когато таксито спря пред нейната кооперация, я обзе дълбоко облекчение. У дома. Портиерът отвори вратата.

Кели го погледна и понечи да каже: „Прибрах се, Мартин“, но спря. Това беше абсолютно непознат човек.

— Добър ден, мадам.

— Добър ден. Къде е Мартин?

— Вече не работи тук. Напусна.

Кели се смая.

— О, съжалявам.

— Позволете да се представя, мадам. Аз съм Жером Мало.

Тя кимна и влезе във фоайето. На рецепцията до Никол Паради стоеше висок слаб непознат. Мъжът се усмихна.

— Добър вечер, мадам Харис. Очаквахме ви. Аз към домоуправителят Алфонс Жируар.

Кели озадачено се огледа.

— Къде е Филип Сендре?

— А, Филип се пресели със семейството си някъде в Испания. — Той сви рамене. — Някаква сделка, струва ми се.

Обземаше я все по-остра тревога.

— Ами дъщеря им?

— Замина с тях.

Кели си спомни гордите думи на Филип: „Казах ли ви, че приеха дъщеря ми в Сорбоната? Мечтата ни се сбъдна“. Опита се да не издава страха си.

— Кога заминаха?

— Преди няколко дни, но не се тревожете, моля. Ще се грижим добре за вас. Апартаментът ви е готов.

Никол Паради я погледна.

— Добре дошла. — Но очите й казваха нещо друго.

— Къде е Ейнджъл?

— А, кученцето ви ли? Филип го взе със себе си.

Кели се опитваше да овладее паниката си. Задъхваше се.

— Да вървим, мадам. Приготвил съм ви малка изненада в апартамента ви.

„Убедена съм“. Мислите й препускаха.

— Да, само един момент. Забравих да взема нещо.

И преди Жируар да успее да отговори, Кели изскочи на улицата.

Жером Мало и Алфонс Жируар застанаха на тротоара, вперили погледи след нея. Видяха я да се качва на такси.

„Боже мой! Какво са направили с Филип и семейството му, с Ейнджъл?“ — чудеше се Кели.

— Накъде, мадмоазел?

— Просто карайте! — „Довечера ще получа отговори на някои въпроси от Сам — помисли си тя. — Дотогава имам да убия няколко часа…“

В апартамента си Сам Медоус разговаряше по телефона.

— … Да, разбирам, че е важно. Ще се погрижа… Очаквам я на вечеря след няколко минути… да… Вече уредих един човек да изнесе тялото й… Благодаря… Много щедро от ваша страна, господин Кингсли.

Сам Медоус затвори и си погледна часовника. Гостенката му трябваше скоро да дойде.

Глава 36

Берлин, Германия

На берлинското летище „Темпелхоф“ Даян трябваше петнайсет минути да чака такси. Накрая дойде нейният ред. Шофьорът се усмихна.

— Wohin9?

— Знаете ли английски?

— Естествено, фройлайн.

— Хотел „Кемпински“, моля.

— Ja wohl.

След двайсет и пет минути Даян вече се настаняваше в хотела.

— Искам да наема кола с шофьор.

— Разбира се, фройлайн. Багажът ви?

— Ще го докарат по-късно.

— Накъде, фройлайн? — попита шофьорът.

Имаше нужда от време, за да помисли.

— Просто обиколете града, моля.

— Ясно. В Берлин има много за гледане.

Берлин я изненада. Знаеше, че през Втората световна война почти изцяло е бил разрушен, но сега виждаше кипящ от живот град с красиви модерни сгради.

Имената на улиците й звучаха странно: Виндшайдщрасе, Регенсбургерщрасе, Люцовуфер…

Докато обикаляха, шофьорът й разказваше историята на парковете и сградите, ала тя не го слушаше. Трябваше да разговаря с колегите на фрау Фербрюге и да види какво знаят. Според интернет съпругата на Франц Фербрюге беше убита, а той бе изчезнал.

вернуться

9

Накъде? (нем.). — Б.пр.