— Раз… Разбирам.
— Защо не поговорим довечера? Може да вечеряме вкъщи. — Добре.
— В седем?
— Ще дойда.
Тя изключи телефона и каза:
— Довечера ще науча отговорите на някои въпроси.
— Междувременно аз ще взема самолет за Берлин и ще поговоря с някои колеги на Франц Фербрюге.
Кели внезапно се умълча. Даян я погледна.
— Какво има?
— Нищо. Просто… ние сме страхотен екип. Не ми се ще да се разделяме. Защо не отидем заедно в Париж и после…
Даян се усмихна.
— Няма да се разделяме, Кели. Обади ми се, след като разговаряш със Сам Медоус. Можем да се срещнем в Берлин. Дотогава би трябвало да съм събрала някаква информация. Знаем си телефоните и ще поддържаме връзка. Нямам търпение да чуя какво ще научиш довечера.
Стигнаха в Париж.
Даян погледна в огледалото.
— Ситроена го няма. Най-после се отървахме от него. Къде да те закарам?
Наближаваха площад „Конкорд“.
— Мога да взема такси. Ти продължавай.
— Сигурна ли си, партньорке?
— Абсолютно, партньорке.
— Пази се.
— И ти.
След две минути Кели пътуваше с такси към дома си. Нямаше търпение да се прибере. Скоро щеше да се срещне със Сам Медоус в неговия апартамент.
Когато таксито спря пред нейната кооперация, я обзе дълбоко облекчение. У дома. Портиерът отвори вратата.
Кели го погледна и понечи да каже: „Прибрах се, Мартин“, но спря. Това беше абсолютно непознат човек.
— Добър ден, мадам.
— Добър ден. Къде е Мартин?
— Вече не работи тук. Напусна.
Кели се смая.
— О, съжалявам.
— Позволете да се представя, мадам. Аз съм Жером Мало.
Тя кимна и влезе във фоайето. На рецепцията до Никол Паради стоеше висок слаб непознат. Мъжът се усмихна.
— Добър вечер, мадам Харис. Очаквахме ви. Аз към домоуправителят Алфонс Жируар.
Кели озадачено се огледа.
— Къде е Филип Сендре?
— А, Филип се пресели със семейството си някъде в Испания. — Той сви рамене. — Някаква сделка, струва ми се.
Обземаше я все по-остра тревога.
— Ами дъщеря им?
— Замина с тях.
Кели си спомни гордите думи на Филип: „Казах ли ви, че приеха дъщеря ми в Сорбоната? Мечтата ни се сбъдна“. Опита се да не издава страха си.
— Кога заминаха?
— Преди няколко дни, но не се тревожете, моля. Ще се грижим добре за вас. Апартаментът ви е готов.
Никол Паради я погледна.
— Добре дошла. — Но очите й казваха нещо друго.
— Къде е Ейнджъл?
— А, кученцето ви ли? Филип го взе със себе си.
Кели се опитваше да овладее паниката си. Задъхваше се.
— Да вървим, мадам. Приготвил съм ви малка изненада в апартамента ви.
„Убедена съм“. Мислите й препускаха.
— Да, само един момент. Забравих да взема нещо.
И преди Жируар да успее да отговори, Кели изскочи на улицата.
Жером Мало и Алфонс Жируар застанаха на тротоара, вперили погледи след нея. Видяха я да се качва на такси.
„Боже мой! Какво са направили с Филип и семейството му, с Ейнджъл?“ — чудеше се Кели.
— Накъде, мадмоазел?
— Просто карайте! — „Довечера ще получа отговори на някои въпроси от Сам — помисли си тя. — Дотогава имам да убия няколко часа…“
В апартамента си Сам Медоус разговаряше по телефона.
— … Да, разбирам, че е важно. Ще се погрижа… Очаквам я на вечеря след няколко минути… да… Вече уредих един човек да изнесе тялото й… Благодаря… Много щедро от ваша страна, господин Кингсли.
Сам Медоус затвори и си погледна часовника. Гостенката му трябваше скоро да дойде.
Глава 36
Берлин, Германия
На берлинското летище „Темпелхоф“ Даян трябваше петнайсет минути да чака такси. Накрая дойде нейният ред. Шофьорът се усмихна.
— Wohin9?
— Знаете ли английски?
— Естествено, фройлайн.
— Хотел „Кемпински“, моля.
— Ja wohl.
След двайсет и пет минути Даян вече се настаняваше в хотела.
— Искам да наема кола с шофьор.
— Разбира се, фройлайн. Багажът ви?
— Ще го докарат по-късно.
— Накъде, фройлайн? — попита шофьорът.
Имаше нужда от време, за да помисли.
— Просто обиколете града, моля.
— Ясно. В Берлин има много за гледане.
Берлин я изненада. Знаеше, че през Втората световна война почти изцяло е бил разрушен, но сега виждаше кипящ от живот град с красиви модерни сгради.
Имената на улиците й звучаха странно: Виндшайдщрасе, Регенсбургерщрасе, Люцовуфер…
Докато обикаляха, шофьорът й разказваше историята на парковете и сградите, ала тя не го слушаше. Трябваше да разговаря с колегите на фрау Фербрюге и да види какво знаят. Според интернет съпругата на Франц Фербрюге беше убита, а той бе изчезнал.