Даян се наведе напред.
— Знаете ли къде е интернет кафето „Сайбърлин“?
— Естествено, фройлайн.
— Бихте ли ме закарали там?
— Отлично място. Много популярно. Там можете да намерите всякаква информация.
„Надявам се“ — помисли си тя.
„Сайбърлин“ не беше толкова голям, колкото в Манхатън, но изглеждаше също толкова оживен.
Щом Даян влезе, към нея се приближи една жена и каза:
— След десет минути ще се освободи компютър.
— Искам да поговоря с управителя.
— Аз съм управителката.
— О!
— За какво искате да разговаряте с мен?
— За Соня Фербрюге.
Жената поклати глава.
— Фрау Фербрюге я няма.
— Знам — отвърна Даян. — Мъртва е. Опитвам се да открия как е починала.
Жената напрегнато се взираше в нея.
— Злополука. Когато полицията конфискувала компютъра й, открили… — На лицето й се изписа лукаво изражение. — Ако почакате малко, фройлайн, ще повикам един човек, който може да ви помогне. Ей сега се връщам.
Даян я проследи с поглед и щом тя изчезна, излезе и се качи в колата. Нямаше полза да остава повече. „Трябва да се свържа със секретарката на Франц Фербрюге“ — помисли си.
Спряха до една телефонна кабина и тя намери номера на КИГ и го набра. — КИГ Берлин.
— Може ли да разговарям със секретарката на Франц Фербрюге?
— Кой я търси?
— Обажда се Сюзан Стратфорд.
— Един момент, моля.
Манхатън, Ню Йорк
Синята лампичка в кабинета на Танър замига. Той се усмихна на брат си.
— Обажда се Даян Стивънс. Да видим дали можем да й помогнем. — Танър Кингсли включи високоговорителя.
Отново се разнесе гласът на телефонистката.
— Секретарката му я няма. Искате ли да разговаряте с помощничката му?
— Да, моля.
— Един момент.
Обади се друг женски глас:
— Тук е Хайди Фронк. Какво обичате?
Даян се поколеба.
— Казвам се Сюзан Стратфорд. Репортерка съм от „Уолстрийт Джърнъл“. Правим материал за трагедиите със служители на КИГ, които се случиха напоследък. Бихте ли ми дали интервю?
— Не знам…
— Само за обща информация.
Танър слушаше напрегнато.
— Какво ще кажете за обяд? Свободна ли сте днес?
— Съжалявам, не.
— Тогава на вечеря?
Последва колебание.
— Да, можем да се срещнем на вечеря.
— Къде предпочитате?
— Има един приятен ресторант, „Рокендорф“. Може да се срещнем там.
— Благодаря.
— В осем и половина?
— Става.
Танър се обърна към Андрю.
— Реших да направя онова, с което трябваше да започна. Ще се обадя на Грег Холидей и ще му възложа тази задача. Той никога не се е провалял. — Кингсли погледна брат си. — Самолюбието му е невероятно. Взима майка си и баща си, но… — той се подсмихна — но е готов да очисти и тях.
Глава 37
Париж, Франция
Кели спря пред вратата на апартамента на Сам Медоус и се поколеба. Най-после щеше да получи отговор на някои въпроси. Ала се боеше да ги чуе.
Натисна звънеца. В момента, в който вратата се отвори и тя видя Сам Медоус, всичките й страхове се изпариха. Обзе я облекчение да види човека, който беше толкова близък приятел на Марк.
— Кели! — Той я грабна в топлата си мечешка прегръдка.
— О, Сам!
— Влизай.
Кели влезе в жилището — приятен апартамент с две спални в сграда, някога принадлежала на френски аристократ.
Дневната бе просторна и луксозно обзаведена. В малката ниша имаше дъбов бар с изящна дърворезба. На стената висяха рисунки на Адолф Волфи и картина на Ман Рей.
— Нямам думи да изразя колко ми е мъчно за Марк — неловко каза Сам.
— Знам — промълви тя.
— Направо е невероятно.
— Опитвам се да разбера какво се е случило. Затова дойдох. Надявам се, че ще можеш да ми помогнеш.
Тя седна на дивана. Изпълваха я едновременно с нетърпение и страх.
Лицето на Сам помръкна.
— Като че ли никой не знае цялата история. Марк работеше по секретен проект, явно в сътрудничество с още двама-трима служители от КИГ. Казват, че се е самоубил.
— Не вярвам — решително заяви Кели.
— И аз. — Гласът му омекна. — И знаеш ли главната причина? Заради теб.
Тя го погледна озадачено.
— Не разбирам…
— Как би могъл Марк да напусне толкова прекрасна жена? Как би могъл който и да е да напусне толкова прекрасна жена? — Той се приближаваше към нея. — Това е голяма трагедия, Кели, но животът продължава, нали? — Сам стисна ръката й. — Всички имаме нужда от някого, нали? Него го няма, но аз съм тук. Жените като теб имат нужда от мъж.