— Жените като мен ли?…
— Марк ми е разказвал колко си страстна. Казвал ми е, че ти харесва.
Кели изненадано се обърна към него. Марк никога нямаше да му каже такива неща. Никога нямаше да я обсъжда — с никого.
Сам прехвърли ръка през рамото й.
— Да. Марк ми е казвал, че просто не можеш да не го правиш. И че си страхотна в леглото.
Обзе я страх.
— И, Кели, ако от това ще ти олекне, Марк изобщо не е страдал.
Тя се вгледа в очите му и разбра.
— Ще вечеряме след няколко минути — каза Сам. — Искаш ли да позагреем в леглото?
На Кели й се стори, че ще припадне, но успя да се усмихне насила.
— Страхотно. — Мислите й препускаха бясно. Той беше прекалено силен, за да се бори с него, а нямаше оръжие.
Сам започна да я милва.
— Знаеш ли, че имаш разкошно дупе, маце? Падам си по теб.
Кели се усмихна.
— Наистина ли? — Подуши въздуха. — Гладна съм. Мирише много вкусно.
— Вечерята ни.
Преди да успее да я спре, младата жена се изправи и тръгна към кухнята. И щом видя масата, се ужаси. Беше сложена за един човек!
Кели се обърна. Сам отиде при външната врата, завъртя ключа и го прибра в чекмеджето на един шкаф.
Тя се огледа за оръжие. Нямаше представа в кое чекмедже са ножовете. На кухненския плот имаше кутия със спагети. На печката вреше тенджера с вода, до нея чакаше тенджерка с доматен сос.
Сам влезе в кухнята и я прегърна.
Тя се престори, че не му обръща внимание, и се наведе над соса.
— Изглежда великолепно.
Медоус продължаваше да я опипва.
— Така е. Какво обичаш да правиш в леглото, маце?
— Всичко — прошепна тя. — Правех на Марк такива номера, че подлудяваше.
Лицето на Сам грейна.
— Какви?
— Взимах например топла влажна кърпа и… — Кели гледаше кърпата до мивката. — Ще ти покажа. Събуй си панталона.
Сам Медоус се ухили.
— Веднага. — Разкопча панталона си и го пусна на пода. Носеше боксерки.
— И гащетата.
Медоус свали и тях. Членът му беше набъбнал.
— Божичко — с престорен възторг ахна Кели, взе меката кърпа в лявата си ръка и се обърна към него. А с дясната вдигна тенджерата с кипяща вода и я лисна върху гениталиите му.
Докато вадеше ключа от шкафа и отключваше вратата, чуваше писъците му да кънтят в апартамента.
Глава 38
Берлин, Германия
„Рокендорф“ е един от най-хубавите ресторанти в Германия, издържан в стил ар нуво, символизиращ просперитета на Берлин.
Посрещната я метрдотелът.
— Имам резервация. Стивънс. Имам среща с госпожица Фронк.
— Насам, моля.
Настани я на ъглова маса. Даян предпазливо се огледа. В ресторанта имаше четирийсетина клиенти, повечето бизнесмени. На съседната маса вечеряше сам привлекателен добре облечен мъж.
Тя се замисли за разговора си с Хайди Фронк. Какво можеше да знае тя?
Келнерът й подаде менюто.
— Bitte.
— Благодаря.
Даян го прегледа. Leberkäse, Knödel, Haxen10… Нямаше представа какви са тези ястия. Хайди Фронк щеше да й обясни.
Погледна си часовника. Фронк закъсняваше с двайсет минути.
Келнерът отново се приближи към масата.
— Ще поръчате ли, фройлайн?
— Не. Ще изчакам гостенката си. Благодаря.
Минутите се нижеха. Даян започваше да се чуди дали не се е случило нещо.
След петнайсет минути сервитьорът отново дойде при нея.
— Да ви донеса ли нещо?
— Не, благодаря. Гостенката ми би трябвало да пристигне всеки момент.
В девет часа Хайди Фронк още я нямаше и Даян най-после разбра, че изобщо няма да се появи.
Огледа се и видя двама мъже на маса до входа на ресторанта. Бяха облечени зле и имаха злобен вид. Когато келнерът отиде при масата им, те грубо го отпъдиха — храната явно не ги интересуваше. Мъжете се обърнаха и се зазяпаха в нея. Стъписана, Даян осъзна, че е попаднала в капан. Хайди Фронк я беше примамила в него.
Сърцето й се разтуптя и й се стори, че ще припадне. Нямаше къде да избяга. Можеше да продължи да седи в ресторанта, но все някога трябваше да си тръгне и тогава щяха да я хванат. Можеше да използва мобифона си, ала нямаше кой да й се притече на помощ.
„Трябва да се измъкна оттук, но как?“ — отчаяно си помисли тя.
В този момент погледът й попадна върху привлекателния мъж, който седеше на съседната маса и пиеше кафе. Даян се усмихна.
— Добър вечер.
Той я погледна изненадано.
— Добър вечер.
— Виждам, че и двамата сме сами.
— Да.
— Искате ли да се преместите при мен?
Мъжът се поколеба за момент, после се усмихна.
— Разбира се. — Той се изправи и дойде на нейната маса.
— Не е приятно да вечеряш сам, нали? — весело попита Даян.