Слезе с асансьора във фоайето.
„Ще се обадя на Даян, за да видя какво е открила. Може би…“ Мислите й бяха прекъснати, понеже Кели ги видя — двама здравеняци от двете страни на вратата. Гледаха я. После се ухилиха. Доколкото знаеше, наблизо нямаше друг изход от сградата. „Дали Ивон ме е предала?“
Мъжете тръгнаха към нея, като грубо разблъскваха влизащите и излизащи хора.
Кели отчаяно се заозърта и се притисна към стената. Ръката й се блъсна в нещо твърдо. Погледна го… и докато двамата мъже се приближаваха, вдигна чукчето, прикрепено към противопожарната аларма на стената, строши стъклото и сирената зави.
— Пожар! — извика Кели. — Пожар!
Моментално настана паника. От офиси, магазини и ресторанти наизскачаха хора и се втурнаха към изхода. След секунди фоайето гъмжеше от народ и всички се стремяха да избягат навън. Двамата мъже се опитаха да открият Кели в тълпата. Накрая стигнаха до мястото, където я бяха видели за последен път. Нея обаче я нямаше.
Берлин, Германия
— Чаках една приятелка — обясни Даян на Грег Холидей. — Изглежда, че няма да дойде.
— Жалко. На гости ли сте в Берлин?
— Да.
— Красив град. Имам щастлив брак, иначе щях да ви предложа да ви разведа! Но мога да ви препоръчам някои отлични маршрути в Берлин.
— Ще ви бъда задължена — разсеяно отвърна тя и хвърли поглед към входа. Двамата мъже излизаха. Щяха да я чакат навън. Беше време да направи своя ход. — Всъщност съм тук с група — излъга Даян и си погледна часовника. — В момента ме чакат. Бихте ли ме изпратили до някое такси?…
— Разбира се.
След няколко минути вече излизаха през вратата.
Обзе я дълбоко облекчение. Двамата мъже можеха да я нападнат сама, но се съмняваше, че ще се опитат да й сторят нещо, когато с нея имаше мъж. Щяха да привлекат прекалено много внимание.
Здравеняците не се виждаха никакви. Пред ресторанта чакаше такси, зад което бе паркиран мерцедес.
— Приятно ми беше да се запознаем, господин Холидей — каза Даян. — Надявам се…
Той се усмихна, хвана я за ръката и я стисна толкова силно, че я прониза мъчителна болка. Даян го погледна сепнато.
— Какво…
— Защо не се качим в колата? — прошепна Холидей и я повлече към мерцедеса. Пръстите му се стегнаха още по-силно.
— Не, не искам да…
Видя на предната седалка двамата от ресторанта. Смаяна, тя внезапно разбра какво се е случило. Обзе я непреодолим ужас.
— Моля ви, недейте. Аз…
В следващия миг я натикаха в колата.
Грег Холидей се вмъкна до нея и затвори вратата.
— Schnell13!
Мерцедесът се вля в оживения трафик. Даян почти изпадна в истерия.
— Моля ви…
Грег Холидей се обърна към нея и се усмихна.
— Спокойно, няма да ви направя нищо лошо. Обещавам ви, че най-късно до утре ще си заминете за вкъщи.
Бръкна в платнения джоб, закрепен за гърба на шофьорската седалка, и извади спринцовка.
— Ще ви направя инжекция, съвсем безобидна, за да заспите за един-два часа.
И посегна към китката й.
— Scheisse! — извика мъжът на волана. Един пешеходец не щеш ли се бе втурнал пред колата и шофьорът трябваше да удари спирачки, за да не го блъсне. Това свари пътниците неподготвени. Холидей удари главата си в металната рамка на облегалката и замаяно се опита да се надигне, и извика на шофьора:
— Какво…
Даян инстинктивно хвана ръката му със спринцовката, завъртя я и заби иглата в плътта му.
Холидей смаяно се обърна към нея и изкрещя:
— Не!
И пред погледа на все по-ужасената Даян се замята в гърчове, после се скова и се строполи на седалката. След секунди вече бе мъртъв. Двамата мъже отпред се обърнаха да видят какво става. Даян изскочи през вратата и се хвърли в първото срещнато такси, което се движеше в обратната посока.
Глава 39
Кели се сепна от звъна на мобифона си и предпазливо отговори: — Ало?
— Здрасти, Кели.
— Даян! Къде си?
— В Мюнхен. А ти?
— На ферибота през Ламанша. Пътувам за Дувър.
— Как мина срещата със Сам Медоус?
Кели още чуваше крясъците му в ушите си.
— Ще ти разкажа, когато се видим. Ти събра ли някаква информация?
— Не много. Трябва да решим какво ще правим. Възможностите ни са на изчерпване. Самолетът на Гари Рейнолдс се е разбил край Денвър и смятам, че трябва да отидем там. Това може да се окаже последният ни шанс.
— Добре.
— В некролога пишеше, че сестрата на Рейнолдс живее в Денвър. Тя може да знае нещо. Хайде да се срещнем в хотел „Браун Пелис“ в Денвър. Самолетът ми излита от летище „Шьонфелд“ след час.