— Сигурна съм, че ще си осигури охрана. Тя ще се оправи с всичко.
— Надявам се.
Линкълнът стигна до голямо имение от XVIII век в английски стил. Имаше отделна сграда за прислугата и гараж.
— Ще ви чакам, ако имате нужда от мен — каза Кунио, когато спря пред главния вход.
— Благодаря.
Отвори им иконом.
— Добро утро. Заповядайте, моля. Госпожа сенаторът ви очаква.
Влязоха в изящно и в същото време семпло преддверие. Над голямата камина с барокова полица имаше стенни свещници.
— Насам, моля — покани ги икономът.
Кели и Даян го последваха в просторната дневна.
Сенатор ван Лювън ги очакваше. Носеше светлосин копринен костюм и блуза. Косата й висеше свободно. Изглеждаше по-женствена, отколкото предполагаше Даян.
— Аз съм Полин ван Лювън.
— Даян Стивънс.
— Кели Харис.
— Радвам се да ви видя. Отне прекалено много време.
Кели я погледна озадачено.
— Моля?
Зад тях се разнесе гласът на Танър Кингсли.
— Иска да каже, че късметът ви най-после свърши.
Даян и Кели се обърнаха.
В стаята бяха влезли Танър Кингсли и Хари Флинт.
— Хайде, Флинт — каза Танър.
Хари Флинт вдигна пистолета си, безмълвно се прицели в жените и стреля два пъти. Кели и Даян се строполиха на пода.
Танър се приближи до сенатор ван Лювън и я прегърна.
— Всичко свърши, принцесо.
Глава 42
— Какво да правя с труповете? — попита Флинт.
Танър не се поколеба.
— Завържи им тежести на глезените, натовари ги на самолета и ги хвърли на двеста-триста километра в Атлантическия океан.
— Няма проблем. — Флинт напусна стаята.
Танър се обърна към сенатор ван Лювън.
— С това поставяме край на въпроса, принцесо. Можем да продължим.
Тя се приближи към него и го целуна.
— Много ми липсваше, мили.
— И ти ми липсваше.
— Онези срещи веднъж месечно бяха мъчителни, защото знаех, че ще трябва да си тръгнеш.
Танър я притисна към себе си.
— Отсега нататък ще бъдем заедно. Ще изчакаме три-четири месеца, колкото е благоприличният траур за скъпия ти покоен съпруг, и ще се оженим.
Полин се усмихна.
— Нека е един месец.
Той кимна.
— Звучи добре.
— Вчера подадох оставка от Сената. Отнесоха се с разбиране към скръбта ми по покойния ми мъж.
— Чудесно. Сега ще можем спокойно да се показваме заедно. Искам обаче да видиш нещо в КИГ — по-рано не можех да ти го покажа.
Стигнаха до червената тухлена сграда. Танър се приближи до солидната стоманена врата. В средата й имаше вдлъбнатина и той силно притисна към нея тежкия си пръстен с камея, изобразяваща лице на гръцки воин. Вратата започна да се отваря.
Огромното помещение беше пълно с грамадни компютри и телевизионни монитори. При отсрещната стена имаше генератори и електроника, свързани с контролен пулт в центъра.
— Това тук завинаги ще промени живота — каза Танър. — Тази зала е командният център на сателитна система, която може да управлява времето във всеки район на света. Можем да предизвикваме бури навсякъде. Можем да причиняваме глад, като спираме дъжда. Можем да обгръщаме в мъгла всяко летище на земята. Можем да образуваме урагани и циклони, които да блокират световната икономика. — Той се усмихна. — Вече демонстрирах част от нашето могъщество. Много държави работят по управлението на времето, но никой още не е постигнал задоволителен резултат.
Танър натисна някакъв бутон и един от големите екрани се освети.
— Това тук е откритие, за каквото само си мечтаят военните. — Той се обърна към Полин и отново се усмихна.
— Единственото, което пречеше на Прима да ми осигури пълен контрол, беше парниковият ефект и ти идеално се погрижи за това. — Танър въздъхна. — Знаеш ли кой стартира този проект? Андрю. Той наистина беше гений.
Полин зяпаше купищата техника.
— Не разбирам как това нещо може да управлява времето.
— Ами, най-краткото обяснение е, че топлият въздух се издига към студения и ако има влага…
— Не се дръж надменно, скъпи.
— Извинявай, но дългото обяснение е малко сложно.
— Слушам те.
— Това е специализирана материя, затова ще трябва да потърпиш. При изстрелване в земната атмосфера микровълновите лазери, създадени с помощта на разработената от брат ми нанотехнология, образуват свободен кислород, който се свързва с водорода и така се образува озон и вода. Свободният кислород в атмосферата се свързва по двойки — затова и се казва O2 — и брат ми откри, че изстрелването на лазер от космоса в атмосферата кара кислорода да се свързва с два водородни атома в озон — O3 — и вода — H2O.