— Все още не разбирам как това…
— Времето се определя от водата. Андрю проведе мащабни експерименти и откри, че при опитите му се отделя толкова много вода като вторичен продукт, че се променят ветровете. Повече лазери, повече вятър. Овладей водата и вятъра и ще овладееш цялото време.
Той се замисли за миг.
— Когато научих, че Акира Исо в Токио и по-късно Мадлен Смит в Цюрих са близо до решението на проблема, им предложих работа, но те ми отказаха. Обясних ти, че четирима от най-добрите ми метеоролози работеха заедно с мен по проекта.
— Да.
— И тях си ги биваше. Франц Фербрюге в Берлин, Марк Харис в Париж, Гари Рейнолдс във Ванкувър и Ричард Стивънс в Ню Йорк. Всеки от тях се опитваше да се справи с различен аспект на управлението на времето и смятах, че понеже работят в различни страни, изобщо няма да свържат нещата и да открият каква е крайната цел на проекта. Само че те някак си успяха. Дойдоха при мен да ме питат какви са плановете ми. Когато им отговорих, че не възнамерявам да предложа тази система на държавата, те възразиха и решиха да отидат във Вашингтон, за да разкажат на някого за Прима. Нямаше да има значение кого ще изберат, защото аз щях да се погрижа за тях преди да стигнат в столицата, обаче те избраха теб като ръководител на сенатската екологична комисия. А сега гледай това.
На компютърния екран се появи карта на света, осеяна с линии и символи. Докато говореше, Танър фокусираше картата на Португалия.
— В земеделските долини в Португалия текат реки, които се вливат в Атлантическия океан през Испания. Само си представи какво ще се случи с Португалия, ако продължи да вали, докато реките наводнят долините.
Той натисна един бутон и на друг огромен екран се появи розов палат със застанали на пост гвардейци. Ярка слънчева светлина окъпваше тучния зелен парк.
— Това е президентският дворец.
На монитора се показа трапезария, в която закусваше четиричленно семейство.
— Това са президентът на Португалия, жена му и двете му деца. Те ще разговарят на португалски, но ти ще ги чуваш на английски. В двореца има десетки нанокамери и микрофони. Президентът не знае, обаче шефът на охраната му работи за мен.
— В единайсет часа сутринта имате среща в посолството и реч пред профсъюзите — говореше на президента един секретар. — В един имате обяд в музея. Довечера даваме официална вечеря.
Телефонът на масата иззвъня. Президентът вдигна слушалката. — Ало?
— Господин президент? — разнесе се гласът на Танър, моментално превеждан от английски на португалски.
Президентът се сепна.
— Кой се обажда? — Гласът му незабавно се превеждаше от португалски на английски.
— Един приятел.
— Кой… как намерихте частния ми номер?
— Това няма значение. Искам да ме изслушате много внимателно. Обичам вашата страна и не бих желал да я видя съсипана. Ако не искате ужасни бури да я изличат от картата, трябва да ми пратите два милиарда долара в злато. Ако сега не проявите интерес, ще ви се обадя след три дни.
Видяха на екрана как президентът затръшва слушалката. После се обърна към жена си.
— Някакъв побъркан е открил телефонния ми номер. Сигурно е избягал от лудницата.
Танър погледна Полин.
— Това е запис отпреди три дни. А сега ще ти пусна разговора ни от вчера.
На екрана отново се появи огромният розов дворец с неговия разкошен парк, само че този път се изсипваше проливен дъжд и в небето тътнеха мълнии.
Танър натисна един бутон и на монитора се показа кабинетът на президента. Той седеше на заседателна маса с още петима-шестима души, които приказваха едновременно. Лицето на президента беше мрачно.
Телефонът на бюрото му иззвъня.
— А сега гледай — широко се усмихна Танър. Президентът плахо вдигна слушалката. — Ало.
— Добро утро, господин президент. Как…
— Вие погубвате страната ми! Съсипахте реколтата. Нивите са наводнени. Селата са… — Той млъкна и дълбоко си пое дъх. — Колко ще продължава това? — В гласа му се долавяха истерични нотки.
— Докато не получа двата милиарда долара.
Президентът изскърца със зъби и за миг затвори очи.
— И тогава ще спрете бурите, така ли?
— Да.
— Как искате да ви доставя парите?
Танър изключи монитора.
— Виждаш ли колко е лесно, принцесо? Вече имаме парите. Ще ти покажа още какво може Прима. Това са едни от първите ни експерименти.
Той натисна друг бутон и на екрана се появи картина на бушуващ ураган.
— Това става в Япония — поясни Танър. — В момента. А през този сезон времето при тях винаги е спокойно.
После натисна друго копче и се показа сцена на силна градушка, която брулеше цитрусова горичка.