— А това е на живо от Флорида. Температурата там наближава нулата — през юни. Реколтата е съсипана.
При натискането на следващия бутон видяха на екрана торнадо, което събаряше сгради.
— Това става в Бразилия. Както виждаш. Прима може всичко — гордо заяви Танър.
Полин се притисна към него и прошепна:
— Като своя създател.
Танър изключи монитора, вдигна три дивидита и й ги показа.
— Това са три интересни разговора, които проведох — с Перу, Мексико и Италия. Знаеш ли как се доставя златото? Пращаме камиони в техните банки и те ги товарят. После идва параграф двайсет и две. Ако направят опит да открият къде отива златото, аз им обещавам, че бурята пак ще започне и никога няма да спре.
Полин го погледна загрижено.
— Могат ли да проследят откъде се обаждаш?
Танър се засмя.
— Надявам се, че могат. Ако някой се опита да ме проследи, ще стигне до реле в една черква, а оттам — до училище. Третото реле ще задейства бури, каквито ще им се иска изобщо да не са виждали. А четвъртия път ще стигнат до Овалния кабинет в Белия дом.
Полин се присъедини към смеха му. Вратата се отвори и влезе Андрю. Танър се обърна.
— Ето го и брат ми.
Андрю зяпаше Полин озадачено.
— Не ви ли познавам? — Той съсредоточено я гледа почти цяла минута, после лицето му грейна. — Вие… вие с Танър щяхте… да се жените. Аз бях кумът. Вие… вие сте принцесата.
— Браво, Андрю — похвали го Полин.
— Обаче вие… вие си отидохте. Не обичахте Танър.
— Ще те поправя — прекъсна го брат му. — Принцесата си отиде точно защото ме обичаше. — Той я хвана за ръка. — Обади ми се един ден след сватбата си. Беше се омъжила за много богат и влиятелен човек, за да може да привлече влиятелни клиенти за КИГ. Затова успяхме да се разраснем толкова бързо. — Танър я прегърна. — Срещахме се тайно веднъж месечно. И тя започна да се интересува от политика и стана сенатор.
Андрю се намръщи.
— Но… но Себастиана… Себастиана…
— Себастиана Кортес — засмя се Танър. — Тя беше само за заблуда. Погрижих се всички в КИГ да научат за нея. С принцесата не можехме да си позволим някой да ни заподозре.
— А, ясно — разсеяно рече Андрю.
— Ела насам, Андрю. — Танър го заведе при контролния пулт. Двамата застанаха пред Прима. — Спомняш ли си това? Ти помогна за разработването му. И сега е готово.
Андрю се ококори.
— Прима…
Танър посочи един бутон.
— Да. Управление на времето. — После друг. — Мястото. — Той погледна брат си. — Виждаш ли колко е просто?
— Спомням си… — промълви Андрю.
Танър се обърна към Полин.
— Това е само началото, принцесо. — Той я грабна в обятията си. — Проучвам още трийсет държави. Ти получи каквото искаше. Власт и пари.
— Такъв компютър може да струва… — почна тя.
— Два такива компютъра — поправи я Танър. — Имам изненада за теб. Чувала ли си за остров Тамоа в Тихия океан?
— Не.
— Наскоро го купихме. Той е с площ сто петдесет и пет квадратни километра и е невероятно красив. Намира се във френските Полинезийски острови и има писта и пристан за яхти. Има си всичко, включително… — Танър направи драматична пауза — Прима две.
— Искаш да кажеш, че съществува още един компютър?!
Той кимна утвърдително.
— Точно така. Под земята, за да не го открие никой. След като най-после разкарахме ония две любопитни кучки, светът е наш.
Глава 43
Кели първа отвори очи. Лежеше по гръб, гола, на бетонния под в някакво мазе. Ръцете й бяха оковани с белезници за двайсетсантиметрови вериги, заключени за стената точно над пода. В отсрещния край на стаята имаше зарешетено прозорче и тежка затворена врата.
Тя се обърна и видя до себе си Даян, също гола и окована. Дрехите им бяха захвърлени в ъгъла.
— Къде сме? — замаяно попита Даян.
— В ада, партньорке.
Кели провери белезниците. Бяха стегнати и здраво обхващаха китките й. Можеше да мърда ръце на педя — педя и нещо, не повече.
— Попаднахме право в капана им — горчиво рече тя.
— Знаеш ли какво ми е най-противно?
Кели се огледа.
— Нямам представа.
— Те спечелиха. Знаем защо са убили мъжете ни и защо ще убият нас, обаче не можем да съобщим на света. Ще им се размине. Кингсли имаше право. Късметът ни най-после свърши.
— Не е. — Вратата се беше отворила и в мазето влезе Хари Флинт. Той се усмихна още по-широко, заключи вратата и прибра ключа в джоба си. — Прострелях ви с ксилокаинови куршуми. Трябваше да ви убия, но реших, че първо може да се позабавляваме. — Главорезът се приближи към тях.
Двете жени се спогледаха ужасено. Ухиленият Флинт си съблече ризата и си събу панталона.