— Вижте какво имам за вас. — Той смъкна гащетата си.
Членът му бе твърд и издут. Флинт тръгна към Даян.
— Ще започна с теб, маце, а после…
— Един момент, хубавецо — прекъсна го Кели. — Защо не започнеш с мен? Чука ми се.
Даян я зяпна смаяно.
— Кели…
Флинт се обърна към нея и се подсмихна.
— Естествено, маце. Ще ти хареса.
И клекна над голата Кели.
— О, да — простена тъмнокожата жена. — Това ужасно ми липсваше.
Даян затвори очи. Не можеше да гледа.
Кели разтвори крака и когато Флинт понечи да проникне в нея, вдигна дясната си ръка, бръкна в перуката си и измъкна гребен с дълъг стоманен връх. С бързо движение го заби в тила на Хари Флинт и натисна.
Мъжът се опита да извика, ала от гърлото му се изтръгна само къркорене. От шията му шурна кръв. Даян смаяно отвори очи.
— Вече можеш да се успокоиш — каза Кели и отблъсна безжизненото тяло от себе си. — Мъртъв е.
Сърцето на Даян биеше толкова бързо, че сякаш щеше да изскочи от гърдите й. Лицето й беше призрачно бяло. Кели я гледаше уплашено.
— Как си?
— Беше ме страх, че той ще… — Устата й пресъхна. Тя погледна окървавения труп на Хари Флинт и потрепери. — Защо не ми каза за… — И посочи забития в тила му гребен.
— Защото, ако не се получеше… е, не исках да мислиш, че съм те предала. Да се махаме оттук.
— Как?
— Ей сега ще видиш. — Кели изпъна дългия си крак към захвърления на пода панталон на Флинт. Пръстите й не го достигаха с четири-пет сантиметра. Тя се примъкна по-близо. Още два сантиметра. И накрая — успех.
— Voilla! — Кели стисна с пръстите на крака си единия крачол на панталона и бавно го придърпа към ръцете си. После прерови джобовете му, измъкна ключа за белезниците и след миг китките й бяха свободни. Веднага освободи и Даян.
— Боже мой, ти си цяло чудо!
— Благодари на новата ми прическа. Да се махаме оттук.
Бързо се облякоха. Кели извади ключа за вратата от джоба на Флинт.
Застанаха до вратата и се заслушаха за момент. Тишина. Кели отвори. Намираха се в дълъг пуст коридор.
— Там трябва да има изход — предположи Даян.
Кели кимна.
— Добре. Ти върви натам, а аз ще тръгна в другата посока…
— Не. Моля те. Хайде да останем заедно.
Тя стисна ръката на Даян.
— Дадено, партньорке.
След няколко минути се озоваха в гараж, в който имаше две коли, ягуар и тойота.
— Избирай — каза Кели.
— Ягуарът прекалено изпъква. Да вземем тойотата.
— Надявам се, че ключът е…
Там беше. Даян седна зад волана.
— Имаш ли представа къде отиваме? — попита Кели.
— В Манхатън. Още нямам план.
— Супер.
— Трябва да намерим къде да пренощуваме. Когато открие, че сме избягали, Кингсли ще се побърка. Никъде няма да сме в безопасност.
Кели напрегнато мислеше.
— Напротив.
Даян я погледна.
— Какво искаш да кажеш?
— Имам план — гордо съобщи Кели.
Глава 44
— Изглежда приятно градче — отбеляза Даян, когато влязоха в Уайт Плейнс — типичен спокоен малък американски град на четирийсет километра северно от Манхатън. — Какво правим тук?
— Имам приятелка в Уайт Плейнс. Тя ще се погрижи за нас.
— Разкажи ми за нея.
— Майка ми беше омъжена за един пияница, който постоянно я биеше — бавно започна Кели. — Когато вече можех да си позволя да се грижа за нея, я убедих да го напусне. Една моя позната модел, беше избягала от агресивното си гадже и ми разказа за това място — пансион, управляван от истински ангел, Грейс Сайдъл. Заведох майка си там, докато й намеря апартамент. Всеки ден я посещавах. На майка ми й хареса, дори се сприятели с някои от пансионерките. Накрая й намерих жилище и отидох да я взема. — Тя замълча.
Даян я погледна.
— Какво се случи?
— Беше се върнала при мъжа си.
Бяха стигнали пансиона.
— Това е.
Грейс Сайдъл бе петдесетинагодишна динамична жена с майчинска външност, истинско кълбо от енергия. Когато отвори вратата и видя Кели, лицето й грейна.
— Кели! — Тя разпери ръце и я прегърна. — Много се радвам да те видя.
— Това е приятелката ми Даян.
Двете жени се поздравиха.
— Стаята ти е готова — каза Грейс. — Всъщност това е стаята на майка ти. Само сложих още едно легло.
Минаха през удобна наглед дневна, в която десетина жени играеха на карти, гледаха телевизия или четяха.
— Докога ще останете? — попита Грейс.
Кели и Даян се спогледаха.
— Не сме сигурни.
Грейс Сайдъл се усмихна.
— Няма проблем. Стаята е ваша докогато пожелаете.
Стаята наистина се оказа прелестна — чиста и спретната.