— Бъди сигурен.
— И веднъж месечно ще се връщаме на Тамоа, и ще задействаме Прима две. Може заедно да избираме целите си.
— Е, може да пратим дъжд в Англия, обаче те няма да забележат! — подхвърли Полин.
Танър се засмя.
— Можем да избираме от целия свят.
Стюардът се приближи към тях.
— Ще желаете ли нещо?
— Не — отвърна Танър. — Имаме си всичко. — И знаеше, че казва самата истина.
Мълниите продължаваха да разцепват далечното небе.
— Надявам се да няма буря — рече Полин. — Мразя… мразя да летя в лошо време.
— Не се бой, скъпа — успокои я той. — В небето няма нито облаче. — Той си помисли нещо и се усмихна. — Няма защо да се страхуваме от времето. Ние го управляваме! — Танър си погледна часовника. — Прима се е взривила преди час и…
По прозорците изведнъж се застичаха едри капки дъжд. Танър притисна Полин към себе си.
— Всичко е наред. Само малко дъждец.
В същия момент небето внезапно започна да потъмнява и да се разтърсва от мощни гръмотевици. Огромният самолет заподскача като играчка. Танър гледаше през прозореца, озадачен от неочакваната промяна. Дъждът се превърна в едри зърна градушка.
— Виж… — почна той, и изведнъж го осени. — Прима! — възкликна Танър Кингсли. Очите му блестяха триумфално. — Можем да…
В този миг ураганен вятър връхлетя самолета и диво го заподмята във въздуха. Полин запищя.
В червената тухлена сграда на КИГ Андрю Кингсли управляваше Прима. Пръстите му летяха по клавишите. Той наблюдаваше целта си на екрана — самолета на брат си, подхвърлян от ураганни ветрове със скорост петстотин километра в час.
Метеоролозите в десетки клонове на Националната метеорологична служба, от Анкоридж в Аляска до Маями във Флорида, невярващо се взираха в компютърните си екрани. Това им се струваше невъзможно, ала въпреки това наистина се случваше.
Сам в червената тухлена сграда, Андрю благодареше на Бога, че все още може да направи нещо, за да помогне за превръщането на света в по-добро място за живот, и внимателно насочваше създаденото от него торнадо Ф–6 — все по-нагоре и по-нагоре…
Танър гледаше през прозореца на бясно подскачащия самолет и чуваше издайническото свистене на приближаващото се торнадо дори през рева на бурята. Лицето му беше почервеняло и той трепереше от възбуда: наблюдаваше носещата се към тях стихия почти изпаднал в екстаз.
— Гледай! Никога не е имало торнадо толкова нависоко. Никога! Аз го създадох! Това е чудо! Само ние с Бог можем да…
В червената тухлена сграда Андрю натисна един ключ. Самолетът на екрана избухна и в небето полетяха останки и трупове.
После Андрю Кингсли три пъти натисна червения бутон.
Глава 46
Кели и Даян се обличаха. На вратата почука Грейс Сайдъл.
— Закуската е готова.
— Идваме — извика Кели.
— Надявам се, че сме успели да ги финтираме — каза Даян. — Да видим дали Грейс има сутрешен вестник.
Излязоха от стаята си и отидоха в дневната. Около телевизора се бяха събрали няколко жени. Двете тъкмо ги подминаваха, за да влязат в трапезарията, когато чуха водещият да казва:
— … и според съобщенията няма оцелели. Танър Кингсли и сенатор Полин ван Лювън са били в самолета заедно с пилотите и един стюард.
Двете се вцепениха. После се спогледаха и се приближиха до телевизора. На екрана показваха сградата на КИГ.
— … Кингсли Интернешънъл Груп е най-големият мозъчен тръст на света и има клонове в трийсет държави. Метеорологичната служба съобщи за неочаквана гръмотевична буря в Тихия океан, където е летял частният самолет на Танър Кингсли…
Даян и Кели слушаха като хипнотизирани.
— … има и още един елемент от загадката, мистерия, която полицията се опитва да разгадае. Медиите бяха поканени на официална вечеря в чест на откриването на Прима, нов компютър за управление на времето, разработен от КИГ, но снощи в сградата на Групата е имало експлозия и машината е напълно унищожена. Пожарникарите открили сред останките тялото на Андрю Кингсли и смятат, че той е единствената жертва.
— Танър Кингсли е мъртъв — промълви Даян.
— Повтори го. Бавно.
— Танър Кингсли е мъртъв.
Кели облекчено въздъхна, погледна Даян и се усмихна.
— След всичко това животът определено ще е скучен.
— Надявам се — отвърна Даян. — Какво ще кажеш довечера да спим в „Уолдорф-Астория“?
Кели се ухили.
— Нямам нищо против.
На сбогуване Грейс Сайдъл прегърна Кели.
— Винаги си добре дошла тук.
И категорично отказа да им вземе пари.