Един келнер подреждаше масата за вечеря в президентския апартамент на „Уолдорф-Астория“. Обърна се към Даян.
— За четирима ли желаете да сервирам?
— Да.
Кели я погледна, но не каза нищо. Даян знаеше какво си мисли.
— Кели, според мен ние не го направихме сами — каза тя. — Помогнаха ни. — После вдигна чашата си с шампанско и се обърна към свободния стол до себе си. — Благодаря ти, Ричард, скъпи. Обичам те.
— Чакай малко — спря я Кели, когато Даян вдигна чашата към устните си.
Даян я погледна.
Кели взе своята чаша и се обърна към свободния стол до себе си.
— Обичам те, Марк. Благодаря ти.
Отпиха.
Кели се усмихна.
— Приятно е. Е, а сега какво?
— Заминавам за Вашингтон. Ще отида във ФБР и ще им разкажа всичко.
— Ние заминаваме за Вашингтон, за да им разкажем всичко, каквото знаем — поправи я Кели.
— Точно така, партньорке.
След вечеря погледаха телевизия. На всички канали предаваха за смъртта на Танър Кингсли.
— Знаеш ли, когато отсечеш главата на змията, умира и останалата част от нея — замислено рече Кели.
— Какво искаш да кажеш?
— Хайде да разберем. — Кели отиде при телефона, вдигна слушалката и каза на телефонистката: — Искам да поръчам разговор с Париж.
След пет минути чу гласа на Никол Паради.
— Кели! Кели! Кели! Много се радвам, че се обаждаш.
Сърцето на Кели се сви. Знаеше какво ще чуе. Бяха убили семейство Сендре и Ейнджъл.
— Нямах представа къде да те намеря.
— Чу ли новината?
— Целият свят чу новината. Жером Мало и Алфонс Жируар си събраха багажа и се изнесоха.
Кели се боеше да зададе следващия въпрос.
— Ами семейство Сендре и Ейнджъл?…
— Филип и семейството му са добре. Ейнджъл е в моя апартамент. Ония главорези са искали да я използват като примамка, ако не им съдействаш.
Кели се зарадва.
— Чудесно!
— Какво да правя с нея?
— Качи я на следващия самолет на Еър Франс за Ню Йорк. Само ми съобщи кога пристига и ще я взема на летището. Можеш да ми се обадиш тук, в „Уолдорф-Астория“.
— Ще се погрижа за всичко.
— Благодаря. — Кели затвори.
Даян бе чула разговора.
— Ейнджъл добре ли е?
— Да, а също и семейство Сендре.
— Страхотно!
— Нали? Много съм развълнувана. Между другото, какво ще правиш със своята половина от парите?
Даян я погледна.
— Какви пари?
— КИГ обяви награда от пет милиона долара. Мисля, че ще я получим ние.
— Но Кингсли е мъртъв.
— Знам. Обаче КИГ не е.
Двете се засмяха.
— Какво ще правиш след като отидем във Вашингтон? — попита Кели. — Ще продължиш ли да рисуваш?
Даян се замисли за миг.
— Не.
Кели я гледаше втренчено.
— Наистина ли?
— Е, искам да нарисувам една картина. Сцена на пикник в Сентръл Парк. — Гласът й секна. — Двама влюбени на пикник в дъжда. После… ще видим. Ами ти? Ще продължиш ли да работиш като модел?
— Съмнявам се…
Даян не откъсваше очи от нея.
— Е… може би. Защото докато съм на подиума, мога да си представям, че Марк ме гледа и ми праща въздушни целувки. Да, мисля, че той би искал да се върна на работа.
Даян се усмихна.
— Чудесно.
Погледаха телевизия още час.
— Струва ми се, че е време за сън — накрая каза Даян.
След петнайсет минути вече се бяха съблекли и си бяха легнали.
Кели се прозя.
— Заспивам, Даян. Хайде да угасим светлината.
Послеслов
Старата поговорка, че всеки приказва за времето, но никой не прави нищо по въпроса, вече не е вярна. Днес две държави притежават способността да управляват времето по света: Съединените щати и Русия. Други страни трескаво се опитват да ги настигнат.
Стремежът към власт над стихиите, започнал с Никола Тесла в края на XIX в. и свързан с пренос на електрическа енергия в пространството, се е превърнал в действителност.
Последиците са невъобразими. Времето може да се използва като дар Божи или като оръжие.
Всички необходими елементи са налице.
През 1969 г. Патентната служба на САЩ дава патент за „метод за увеличаване на вероятността за валежи чрез изкуствено пренасяне на пара от морска вода в атмосферата“.
През 1971 г. е издаден патент на Уестингхаус Илектрик Корпорейшън за система за облъчване на области от повърхността на планетата.
През същата година е издаден патент на Националната научна фондация за метод за промяна на времето.
През 1978 г. Съединените щати провеждат експеримент, предизвикал проливни дъждове над шест окръга от Северен Уисконсин. Бурята вдига ветрове със скорост двеста и осемдесет километра в час и причинява щети на стойност петдесет милиона долара.