Прекараха останалата част от следобеда и почти цялата вечер в разговори и любене и отвориха сърцата си един за друг.
На сутринта, докато Даян приготвяше закуската, Ричард я попита:
— Ще се омъжиш ли за мен, Даян?
Тя се обърна към него и тихо отвърна:
— О, да.
Сватбата беше след месец. Церемонията бе топла и чудесна, приятелите и роднините поздравиха младоженците и когато видя сияещото лице на Ричард, Даян си помисли за предсказанието на циганката и се усмихна.
Бяха решили да заминат на меден месец във Франция, ала Ричард й се обади от работа.
— Появи се нов проект и не мога да отсъствам. Съгласна ли си да го отложим за след няколко месеца? Извинявай, миличка.
— Естествено, че съм съгласна, скъпи.
— Искаш ли да обядваме заедно?
— С удоволствие.
— Ти обичаш френска кухня. Знам един страхотен френски ресторант. Ще те взема след половин час.
След трийсет минути Ричард я чакаше навън.
— Здрасти, мила. Трябва да се срещна с един клиент на летището. Заминава за Европа. Ще се сбогуваме и после ще отидем на обяд.
Тя го прегърна.
— Чудесно.
— Той има частен самолет — осведоми я Ричард, когато стигнаха на летище „Кенеди“. — Ще се срещнем с него на пистата.
Охраната ги пусна в забранената зона, където чакаше един челинджър. Ричард се огледа.
— Още го няма. Хайде да почакаме в самолета.
— Добре.
Качиха се по стълбичката и влязоха в луксозната машина. Двигателите работеха.
Стюардесата се появи в салона.
— Добро утро.
— Добро утро — поздрави Ричард.
Даян се усмихна и също каза:
— Добро утро.
Стюардесата затвори вратата на пилотската кабина. Даян погледна Ричард.
— Много ли ще се забави клиентът ти, как смяташ?
— Не би трябвало.
Ревът на двигателите се усили. Самолетът се раздвижи. Даян погледна през прозореца и пребледня.
— Ричард, ние излитаме!
Той изненадано се обърна към нея.
— Сигурна ли си?
— Погледни през прозореца. — Даян се паникьоса. — Кажи… кажи на пилота…
— Какво да му кажа?
— Да спре!
— Не мога. Вече сме тръгнали.
Даян се ококори.
— Къде отиваме? — след кратко мълчание попита тя.
— А, не ти ли споменах? В Париж. Напи каза, че обичаш френската кухня?
Жена му ахна. После изражението й се промени.
— Ричард, не мога да замина за Париж така. Нямам дрехи. Нямам грим. Нямам…
— Чувал съм, че в Париж също има магазини — прекъсна я той.
Даян се втренчи в него и го прегърна.
— О, глупчо! Обичам те.
Ричард широко се усмихна.
— Нали искаше меден месец. Е, получаваш го.
Глава 5
На „Орли“ ги посрещна лимузина, която ги закара в хотел „Плаза Атене“.
— Апартаментът ви е готов, господин и госпожа Стивънс — каза управителят, когато пристигнаха.
— Благодаря.
Настаниха ги в апартамент 310. Управителят отвори вратата и младоженците влязоха вътре. Даян се закова на място. По стените висяха шест нейни картини. Тя се обърна към Ричард.
— Аз… как е възможно?…
— Нямам представа — невинно отвърна той. — Предполагам, че и тук имат вкус.
Даян страстно го целуна.
Париж се оказа страната на чудесата. Първо се отбиха в Живанши да си купят дрехи, после отидоха в Луи Вуитон да изберат куфари за новите си придобивки.
Разходиха се по Шанз Елизе до Плас дьо ла Конкорд и видяха Ла Мадлен и Пале Бурбон. Обиколиха Плас Вандом и прекараха един ден в Лувъра. Насладиха се на парка в музея на Роден, а вечер избираха прелестни романтични ресторантчета.
На Даян й се струваха странни само телефонните разговори, които Ричард провеждаше в странни часове.
— Кой се обажда? — попита веднъж тя, когато в три през нощта мъжът й затвори слушалката.
— Служебен разговор.
„Посред нощ?“ — зачуди се Даян.
— Даян! Даян!
Тя излезе от унеса си. До нея стоеше Каролин Тер.
— Добре ли си?
— Аз… нищо ми няма.
Каролин я прегърна.
— Просто имаш нужда от време. Минали са само няколко дни. — Тя се поколеба. — Между другото, погрижила ли си се за погребението?
Погребение. Най-тъжната дума на света. В нея отекваха траурни звуци, ехо на отчаяние.
— Ами… не можех… да се насиля да…
— Нека ти помогна. Ще избера ковчег и…
— Не! — Отговорът се получи по-рязък, отколкото възнамеряваше Даян.
Каролин я погледна озадачено.
Даян заговори отново. Гласът й трепереше.
— Не разбираш ли? Това е… това е последното, което мога да направя за Ричард. Искам погребението му да е специално. Той би желал да присъстват всичките му приятели, за да се сбогуват. — По бузите й се стичаха сълзи.