Рей Бредбъри
Кой ще получи лъва, ако убият „МГМ“?
— Божичко, по дяволите, Иисусе Христе! — възкликна Джери Уд.
— Моля ви — каза машинописката и спря, за да изтрие някаква грешка в сценария. — Аз съм християнка.
— Да, ама аз съм от Бронкс, Ню Йорк — отвърна Уд, като зяпаше през прозореца. — Само погледнете, само вижте онова там!
Секретарката вдигна очи и видя същото, каквото и той.
— Пребоядисват студиото. Това е Първа сцена, нали?
— Адски сте права. Първа сцена, където през трийсет и четвърта построихме „Баунти“, през трийсет и девета заснехме интериорите на „Тара“ и пак през трийсет и четвърта двореца на Мария Антоанета! За Бога, вижте ги какво правят!
— Като че ли променят номера.
— Променяли номера, по дяволите! Та те го изтриват! Няма вече Първа. Вижте как ония типове с найлоновите гащеризони повдигат проклетите букви и проверяват дали са добре на големина.
Машинописката се изправи и си свали очилата, за да вижда по-добре.
— Прилича на Ю. Какво означава „Ю“?
— Почакайте да наместят първата буква. Виждате ли? Това не е ли „Х“?
— „Х“ и после „Ю“. Обзалагам се, че мога да се сетя коя е третата. Хюз! А там долу на земята, шаблонът с малките букви? „Самолетна компания“?
— „Самолетна компания Хюз“, по дяволите!
— Откога произвеждаме самолети? Зная, че войната продължава, но…
— Не произвеждаме никакви проклети самолети — извика Джери Уд и се извърна от прозореца.
— Значи ще снимаме филми за въздушни битки, така ли?
— Не, няма да снимаме никакви проклети филми за въздушни битки!
— Не разбирам…
— Сложете си проклетите очила и погледнете. Помислете! Защо им е на ония копелета да променят номера с име, а? Каква е голямата идея? Ние не произвеждаме самолети, нито пък сглобяваме Р-38, а сега… Господи, вижте това!
Секретарката му заслони очи с длан и възкликна:
— Проклета да съм!
— И няма да сте единствената. Искате ли да ми кажете какво е онова нещо?
Жената присви очи.
— Балон? — попита тя. — Противосамолетен балон?
— Можете да го повторите, но недейте!
Секретарката стисна устни, погледна към сивото чудовище в небето и седна на мястото си.
— До кого искате да е адресирано писмото? — попита тя.
Джери Уд се завъртя към нея с убийствено изражение.
— На кой му пука за някакво тъпо писмо, когато светът отива по дяволите? Не разбирате ли какво означава това? Защо, питам ви, ще пазят „МГМ“ с противосамолетен балон? По дяволите, ето още един! Стават два!
— Няма причина — отвърна секретарката. — Нито сме склад за муниции, нито сме военновъздушен обект. — Тя написа няколко букви и внезапно се засмя. — Бавно загрявам, нали? Наистина ли ще ни бомбардират?
Жената отново се изправи и се приближи до прозореца. Бояджиите нагласиха шаблоните си и започнаха да изписват новия надпис.
— Да — тихо каза тя, — ето. „САМОЛЕТНА КОМПАНИЯ ХЮЗ“. Кога се нанася?
— Кой, Хауи кретена ли? Хауърд тъпака? Хюз милиардерското копеле?
— Точно той, да.
— Самият той никъде няма да ходи, гащите му пак са си залепени за стола в кабинета му, дето е само на пет километра оттук. Помислете! Свържете фактите. „МГМ“ е тук, нали така, на три километра от тихоокеанското крайбрежие. А на пет километра на север от нас и също на три километра от океана е…
Той я остави сама да се сети за останалото.
— „Самолетна компания Хюз“ ли?
Джери Уд затвори очи и притисна чело към прозореца, за да се поохлади.
— Браво. Познахте.
— Проклета да съм — въздъхна тя, очевидно доволна от откритието си.
— Няма да сте единствената.
— Хората, дето боядисват сградата и сменят надписите, се надяват, че когато прелетят оттук или подводниците им изплават на повърхността оттатък Кълвър Сити, японците ще помислят, че Кларк Гейбъл и Спенсър Трейси снимат филм в „Самолетна компания Хюз“ на три километра на север оттук. И че от хангарите на „МГМ“ по цял ден излитат самолети!
Джери Уд отвори очи и отново погледна навън.
— Трябва да призная, че добрата сцена наистина прилича на хангар. И хангарът прилича на добра сцена. Само да им сложиш съответните табели и спокойно можеш да поканиш японците. Банзай!
— Блестящо! — възкликна секретарката му.
— Уволнена сте — каза той.
— Моля?
— Напишете писмо — все още с гръб към нея продължи Джери Уд.
— Ново писмо ли?
— До господин Сид Голдфарб.
— Но той е на горния етаж.
— По дяволите, напишете писмо до Сидни Голдфарб. Скъпи Сид. Зачеркнете това. Само Сид. Направо съм бесен! Какво става, по дяволите? Идвам в кабинета си в осем сутринта и това си е „МГМ“. По обед отивам в ресторанта и Хауърд Хюз щипе келнерката отзад. Чия е тая страхотна идея?