— Ъ-хъ — каза Хари.
— Прочети репликата на Ромео — настоя Хелън.
Хари се прокашля, за да прочисти гърлото си. Не искаше да чете, но се видя принуден:
— „Върху криле любовни тук долитнах — прочете Хари с нормалния си глас, но изведнъж се промени. — Не спират зидовете любовта. — Той се изправи и сякаш се подмлади с осем години. Отново стана весел и жизнен. — Когато нещо е възможно, тя не се поколебава да го стори!“
— „Ако те сварят тук, ще те убият“ — прочете Хелън и го дръпна към кулисите.
— „Очите ти са много по-опасни — продължи той — от двеста техни техни шпаги! — Хелън продължаваше да го води към изхода от сцената. — Усмихни се и аз ще съм неуязвим за тях.“
— Не искам да те видят тук! Върви си! — каза Хелън и не чухме повече. Двамата излязоха през вратата и изчезнаха.
Не се появиха на коктейла. Седмица по-късно се ожениха.
Изглеждат много щастливи, макар че от време на време са доста странни, в зависимост от това, коя пиеса четат в момента.
Онзи ден се отбих в телефонната компания, за да се оплача за поредната сгрешена сметка. Попитах Хелън коя пиеса четат с Хари.
— През последната седмица — отговори тя — бях омъжена за Отело, обичана от Фауст и отвлечена от Парис. Не смяташ ли, че съм най-щастливата жена в града?
Казах й, че и аз мисля така, а освен това и повечето други жени.
— Те също имаха шанс — отбеляза Хелън.
— Повечето не бяха в състояние да издържат на вълнението — поясних аз и споменах, че са ме натоварили да режисирам друга пиеса. Попитах дали мога да разчитам на тях двамата с Хари. Тя се усмихна широко и каза:
— Кои сме този път?