— Значи — казва Анди, — ти мислиш, че тая госпожа Ейвъри няма да може да осигури шерифското място на Бил?
— Така мисля — казвам аз. — Не искам да бъда септичен, но ми се струва, че няма да свърши повече работа, отколкото ти или аз.
— Не си прав — казва Анди. — Слагам бас, че ще свърши. Аз имам по-високо мнение за таланта и дипломатическите способности на жените.
В уреченото време отидохме у госпожа Ейзъри. Тя имаше толкова хубав и шикозен вид, че всеки мъж с радост би я оставил да извършва всички назначения в страната. Но аз не се доверявам много-много на външността, затова останах истински изненадан, когато тя извади един документ, подпечатан с големия печат на Съединените щати; на обратната му страна бе написано с красив едър почерк: „Уилям Хенри Хъмбъл“.
— Можехте да получите този документ още на другия ден, момчета — усмихна ни се госпожа Ейвъри. — Не срещнах никакви трудности — казва. — Просто го поисках и го получих. Бих се радвала да си поговоря с вас, но съм страшно заета. Надявам се, ще ме извините. Трябва да вредя едного за посланик, двама за консули и още десетина души на други, по-дребни длъжности. Не ми остава време дори за сън. Когато се приберете, предайте моите почитания на господин Хъмбъл.
Дадох й аз петстотин долара и тя ги мушна в чекмеджето на бюрото, без да ги брои. После пъхнах в джоба си назначението на Бил и се сбогувахме.
Тръгнахме си още същия ден. Бихме телеграма на Бил: „Всичко уредено, приготви пиячката“. И бяхме много доволни.
По целия път Анди ми пилеше, че не съм познавал жените.
— Добре де — викам му аз. — Признавам, че тая ме изненада. Но аз не помня друг случай жена да е свършила работа в срок и без да обърка нещо.
Когато наближавахме Арканзас, изваждам аз документа, разглеждам го по-внимателно и го подавам на Анди да го прочете. Прочита го той и дума не обелва. А и аз си мълча.
Документът си беше съвсем редовен, издаден на името на Били, само че го назначаваха за началник на пощата в град Дейд във Флорида.
В Литъл Рок скочихме с Анди от влака и изпратихме на Бил документа му по пощата. После отпратихме на североизток, към Горното езеро.
Оттогава не съм се виждал с Бил Хъмбъл.