Ние мислиме, че твърде умно говори пословицата: „Който иска чуждото, той изгубва и своето“, и ако старият турско-гръцки съюз унищожи Византийската империя, то днешното турско-гръцко братство ще да погуби и самият гръцки народ — това е вярно като ден. Нека гърците помислят, че ако тия до днес са имали дело само с българите, то от днес тряба да се борят с 14 милиона южни славяни, с 5 милиона ромъни, с 2 милиона арнаути и 72 милиона руси. Турско-гръцкият съюз има цел да защищава турско-гръцките интереси от славяните и ромъните; а Дунавската федерация желае да очисти Балканският полуостров и Южна Австрия от сяко едно тиранство, от сяка една анархия и от сяко едно насилие и да въдвори по бреговете на Дунавът мир, тишина, човечески права и пълна свобода. И така, на нашата страна е правдата и силата, следователно гръко-турският съюз е за нас съвсем неопасен. Освен това тоя варварски съюз ни отвори очите и показа ни с какви хора сме имали ние работа, следователно гърците със своите действия ни принесоха полза, а не вреда. Ние мислиме, че ни Сърбия, ни Ромъния, ни Росия няма вече в нищо да доверяват на гърците, защото от днес тия твърде лесно могат да бъдат турски шпиони.
Колкото за българите, то тия тряба да извършат следующето: Гърците съвсем зависят от нас и ако ние навреме да се земеме за работа, то твърде лесно можеме да ги убиеме без кръвопролитие и без големи разпри. Българите тряба да прекратят сяко земане-даване с гърците, да съставят между себе си общества, които да изписват иностранни стоки из Европа, и гърците ще да умрат от глад или ще да се покаят в своите прегрешения. Един народ, който се не занимава със земеделие, е полумъртъв и сякога зависи от другиго; а гърците в това отношение са съвсем сходни с евреите. Убийте на такъв един народ търговията и неговото икономическо благосъстояние, и той е умрял. Тряба ли българите да се земат за това най-крайно средство и тряба ли тия дотолкова да бъдат мъстителни към своите неприятели? — Самите гърци ни дават право да постъпиме така, а не другояче.
Свобода, г. I, бр. 47, 21 октомври 1870