Носеше черно куфарче за документи с месингова закопчалка. На капака бяха гравирани инициалите му. Сивите му обувки бяха излъскани до блясък. Очите му — изненадващо черни изпод посребрената му коса — гледаха изпитателно. Но повечето факти за личността му оставаха невидими. Сейер беше роден и израснал в прекрасната Дания. Раждането му донесе и на него, и на майка му големи мъки. И днес, петдесет години след появата му на бял свят, имаше малка вдлъбнатина над челото си, останала от форцепса. Случваше се често да се почеше там като порив на неясен спомен. Минувачите по улицата нямаше и как да знаят, че под изгладената му риза се крият петна с олющена кожа. Сейер страдаше от псориазис и от пристъпи на тревожност. Дълбоко в душата си таеше болезнено кътче. Не успя да надживее скръбта от загубата на Елисе. Болката се разрастваше непрекъснато, а после се превърна в черна дупка, която от време на време го поглъщаше.
Върволицата от хора отново изникна пред очите му. Сред всички минувачи, облечени в леки, светли летни дрехи, се отличаваше двайсет и няколко годишен мъж, който се задаваше от долния край на улицата и вървеше плътно до стените на сградите с бързи крачки. Въпреки жегата беше дебело облечен, в тъмни панталони и черен пуловер. Носеше кожени обувки с връзки, а около врата си, въпреки високите температури, бе увил черен шал с ластична плетка. Не поради дрехите обаче той се отличаваше толкова ярко от множеството по оживената улица, а фактът, че изобщо не вдигаше очи от земята. Решителната му, забързана походка и забитият му в асфалта поглед караха хората да се отдръпват и да му направят място да мине. Сейер забеляза този субект, когато между двамата останаха петнайсет-двайсет метра. Мъжът се приближаваше доста бързо. Трескавата походка и изпълнената му със стаен гняв стойка отключиха спомен в съзнанието на старши инспектора. Шалът беше голям, увит няколко пъти около врата му. Самият Сейер току-що бе подминал банка „Фокус“ и чул щракване на електрическа брава: банката бе вече отворена. Шалът вероятно представляваше качулка с два отвора за очите, която мъжът можеше да вдигне над лицето си с едно движение. Носеше и сак през рамо. Нещо повече: сакът беше разкопчан и мъжът бе мушнал вътре дясната си ръка. Лявата държеше в джоба си. Ако носеше ръкавици, никой нямаше как да го забележи.
Сейер продължи пътя си. След секунди мъжът щеше да е само на няколко метра от него. Внезапно го осени идеята да тръгне плътно до стените на сградите също като подозрителния тип, със забит в земята поглед. Реши да продължи в същия дух, за да узнае дали другият ще се отдръпне, или ще се сблъскат. Въображението му рисуваше забавна ситуация. Започна да се чуди дали това не е симптом на професионална деформация. Нещо в този мъж го обезпокои. Сейер ускори крачка и по-скоро усети, отколкото видя как тъмната фигура се изправи пред него. Очакванията му се потвърдиха: не се сблъскаха. Другият изведнъж направи крачка встрани и мина покрай него. Следователно не е изцяло погълнат от своите размишления. Наблюдава минувачите. Вероятно върви с наведена глава, за да не го забележи никой. На Сейер обаче нищо не му убягна. Запомни широкото му, пълно лице с обла брадичка и руса, къдрава коса; правилните му вежди; късия широк нос.
След като го подмина, мъжът отново се долепи до стените и тръгна още по-бързо. Сейер го проследи с присвити очи. Усети как настръхна, когато видя, че мъжът влиза в банката. Сигурно минаха трийсетина секунди, откакто Сейер чу щракването на бравата. Инспекторът си представи обстановката в банковия клон. Познаваше я, защото именно там си бе открил сметка за заплатата. Клиентите първо влизат през стъклена врата, после минават през тесен проход, завиващ наляво. Самият клон не се вижда от пешеходната зона. Гишетата се намират в дъното вляво, рафтовете с платежни нареждания и формуляри са до изхода, а вдясно има кът за сядане с места за четирима-петима души. При голям наплив на клиенти зад гишетата могат да работят най-много петима служители. В този момент там вероятно се намира само един човек, защото е много рано. След като приключат с банката, клиентите обикновено излизат и през друг изход към площада. Това разположение улеснява потенциални крадци. Лесно е да паркират превозно средство на площада, да оставят контактния ключ в готовност, да заобиколят жилищния блок, да влязат през стъклената врата, да ограбят банката, а после да изчезнат за секунди. Няма начин как да паркираш превозно средство в пешеходната зона, без да предизвикаш реакция. Банката обаче разполагаше с четири паркоместа пред входа на площада. Сейер все още се взираше след съмнителния тип. Някак си не можеше да се успокои. Повдигна обезсърчено рамене и се върна с решителни крачки. Няма нужда да разказва никому за това. Отвори вратата, спусна се по тесния проход и се озова до гишетата. Всъщност в банката вече имаше двама клиенти: мъжът със сака и младо момиче. Служителката тъкмо си слагаше очила и се навеждаше над клавиатурата. Мъжът със сака стоеше гърбом към Сейер. Попълваше формуляр. Не вдигна очи да провери кой е новодошлият. Очевидно бързаше.