— Слухът ти не е наред, нали? Нищо не чуваш, пущина такава.
Заложничката вдигна глава. За първи път той погледна право в неспокойните очи. В колата цареше тишина. Ставаше все по-горещо. Неуверено се опита да разтълкува изражението на бледото лице. В далечината се чу сирена. Започна да вие тихо, после се усили и спря. В съзнанието му се загнезди странна мисъл: изобщо не е ограбил банка, а е сънувал лишен от логика сън, в който разни хора идват и си отиват, без той да разбира каква роля играят.
— Е — заключи той и бутна жертвата с дулото на револвера. — И глухият ще ме чуе, ако го потупам по рамото.
Включи колата на скорост, пресече моста и подмина банката. Предварително взе решение да не поглежда натам и за миг, но не успя да обуздае страха си. Бързо хвърли поглед наляво. Пред входа се беше събрала група хора. Над останалите се извисяваше снажен като топола мъж с къса, сребриста коса.
Вместо да работи по убийството във финската земя, той сега седеше зад бюрото, втренчен в тебеширенобял лист. Затвори очи, за да види ясно като на снимка лицето на крадеца. Затруднението идваше от необходимостта да опише на седналия срещу него мъж това лице.
По същия начин мнозина свидетели са седели преди него на същото бюро, плувнали в пот от усилието да си спомнят всичко: особеност, цвят на очите, дължина на носа. Сейер имаше услужлива памет и се смяташе за наблюдателен човек с нюх към детайлите, но в момента се разколеба. В началото беше убеден, че косата на крадеца е руса, но сега съобрази слънчевата светлина, падаща над пешеходната зона. Възможно е да е придала златист отблясък на косата му и затова да се е заблудил. А и мъжът беше облечен в тъмни дрехи, което подсилва заблуждението за светлата коса. Устата беше малка, в това се чувстваше сигурен. Крадецът имаше лек слънчев загар, кожата му изглеждаше леко зачервена. Сейер си спомняше дрехите му. Престъпникът имаше големи мускули, сигурно е тренирал усилено. На височина беше по-нисък от Сейер, всъщност си беше доста нисък за мъж.
Сейер изгледа художника пред себе си. Кариерата му беше започнала във вестник и той бе попаднал съвсем случайно на това работно място. Оказа се изключително подходящ за целта, не на последно място и заради психологическия си подход към очевидците.
— Първо ще ме предразположиш да се отпусна — усмихна се Сейер. — Трябва да спечелиш доверието ми, нали? Да ми покажеш, че ще ме изслушаш и ще ми повярваш.
Устните на художника се разтеглиха в кисела усмивка.
— Не се бой толкова много да не изгубиш контрол над ситуацията, Конрад — сухо го посъветва той. — В момента не си началник, а свидетел на престъпление.
Сейер вдигна ръка в знак на отстъпление.
— Първо искам от теб да забравиш лицето на този мъж.
Сейер се изненада.
— Игнорирай подробностите. Затвори очи. Опитай се да си го представиш и да се сетиш какво впечатление създаде той у теб. Какви сигнали изпращаше точно този човек. Идвал е срещу теб по доста оживена улица и по някаква причина си го забелязал. Защо?
— Изглеждаше озлобен, изпълнен с негативна енергия.
Сейер затвори очи, както го посъветва художникът, и видя крадеца, но сега лицето му представляваше само светло, мъгливо петно в паметта му.
— Крачеше твърдо и забързано, с прибрани рамене. Фигурата му изразяваше смесица от страх и целеустременост. Под повърхността прозираше паника. Изпитваше силен страх — дори не смееше да вдигне очи и да погледне някого. Не ми се стори професионалист. Видя ми се твърде отчаян.
Художникът кимна и отбеляза нещо най-долу на листа.
— Опитай се да опишеш тялото му, каква беше походката му.
— Тялото му беше доста статично. Внимаваше да не прави резки движения. Не размахваше ръце, не се олюляваше, не куцаше. Вървеше право напред с изпънати крака и вдървени рамене.
— Замисли се какви бяха пропорциите на тялото му — продължи художникът. — Ръце и крака в съотношение към торса; големината на главата; дължината на врата; размера на обувките.
— Краката и ръцете му не ми се сториха дълги, по-скоро късички. Е, вярно, той държеше едната си ръка в сака, а другата в джоба, но въпреки това съм останал с такова впечатление. Къс, дебел врат; неголеми стъпала, по-малки от моите, аз нося четирийсет и четвърти номер. Дрехите му стояха небрежно, но личеше, че има мускулесто, набито тяло.
Художникът продължаваше да кима. Хвана молива за първи път и Сейер долови лекия допир на графита до хартията. Линията изпод ръката му пресъздаде нещо трепкащо, живо, движещо се.