— Къде открихте отпечатъци от пръсти?
— По дръжките на вратите и по рамката на вратата към кухнята. По кутията за хляб има само отпечатъци на Халдис. Ако отпечатъците са на извършителя, защо тогава са толкова неясни по мотиката? И защо не е оставил следи от пръстите си по кутията за хляб, щом е взел портмонето й? Това е невъзможно, та нали е пипал разни предмети из къщата? Просто не ми го побира главата.
Скаре присви очи.
— Но нали все пак при Халдис са се отбивали разни познати? Може те да са оставили отпечатъци.
— Това не се случваше често. А, намерихме писмо с клеймо от тази седмица, изпратено от Осло. „В скоро време ще се отбия да те видя. Поздрави, Кристофър.“
— Неин роднина?
— Все още не знаем. Предполагам, че е познавала убиеца си. Статистиката също е на моя страна. Изпаднал е в паника.
— Ние, хората, понякога сме толкова слаби.
Скаре влезе във всекидневната. Върху люлеещия се стол бе метнато вълнено одеяло. Той го вдигна и предпазливо го подуши. Усети мириса на сапун и камфоров спирт. Косъм от одеялото погъделичка носа му. Той го хвана с два пръста: сребрист косъм, дълъг около половин метър.
— Толкова ли дълга беше косата й? — удиви се Скаре.
— Да — кимна Гурвин. — Като млада е била голяма красавица. Ние, децата, не го оценявахме, на нас ни се струваше просто дебела и симпатична. Ето там има снимка от сватбата й.
Скаре се приближи до указаното място. Невестата Халдис Хурн би спряла дъха на всекиго.
— Роклята й е ушита от коприна на парашут, а булото е стара английска завеса. Тя ни го е казвала. А ние слушахме от приличие, както всички деца, защото все пак трябваше някак да й се отплатим за малините и ревена.
Внезапно той се обърна и се върна в кухнята.
— Къде е спалнята? — подвикна Скаре.
— Зад зеленото перде.
Скаре го дръпна и отвори спалнята. В малката и тясна стая имаше легло с високи фронтони. Халдис бе пригладила грижливо покривката от страната, където някога бе спал Турвал. От прозореца Скаре видя гората и задната част на навеса. Над леглото висеше стих в рамка:
Отдолу някой, вероятно Халдис, бе написал следния коментар със синя химикалка: Ама че страхотия!
Скаре се усмихна леко. Установи, че шерифът е излязъл навън. Последва го и затърси наслуки из тревата. Надяваше да се получи някакво прозрение, да намери някоя улика, пропусната от криминалистите: угарка от цигара, кибритена клечка, каквото и да е. Под кухненския прозорец в ламперията зееше дупка. Явно някой се бе опитал да я заличи, но не съвсем успешно.
— Остана от деня на смъртта на Турвал — посочи я Гурвин. — Тогава Халдис била в кухнята. Турвал карал трактора. Тя му махнала с ръка в знак, че яденето е готово. Забелязала колко бързо кара, доста необичайно за него, сякаш искал да си припомни младините, да се поизфука. Тракторът тракал като бесен. В следващата секунда се блъснал в стената. Тогава тя стояла до прозореца, вторачена в кабината на шофьора. Видяла го, паднал над волана. Починал бил мигновено.
Скаре отново се загледа над върховете на дърветата.
— Къде според вас да търсим Ерки?
Гурвин присви очи срещу слънцето.
— Сигурно се шляе наоколо. Спи на разни места. Не е ходил в апартамента си, поне не засега. Вероятно все още се подвизава в гората.
— А над стопанството има само пусти земи?
— В общи линии да. Необитавана земя с площ четиристотин и трийсет квадратни километра. От другата страна на хребета има няколко вили и останки от някогашни фински поселения. Върху някои от тях са построени планински хижи. През есента ловците ги използват за подслон. Случва се вътре да се отбият и берачи на горски плодове да си починат. Ерки е много издръжлив и е напълно безпредметно да тръгнем из гората и да търсим наслуки. Може да се крие в мазето на болницата, да пътува на автостоп из Швеция или в родната Финландия. Ерки е вечният бродяга.