— Ако е толкова особен, колкото го изкарвате вие, значи се набива на очи.
— Какво значи да се набива на очи. Той се промъква на разни места. Просто се появява някъде неочаквано, без някой да го е чул.
— Разполагаме с първокласни кучета следотърсачи — оптимистично припомни Скаре. — Знаете ли дали взема лекарства?
— Попитайте в болницата. Защо ви интересува?
— Просто се чудя какво ще стане, ако изведнъж спре да ги приема — вдигна рамене Скаре.
— Вътрешните гласове сигурно ще вземат превес.
— Всички си имаме вътрешен глас — усмихна се Скаре.
— Така е, бога ми — кимна Гурвин. — Но поне не им позволяваме да контролират всичките ни действия.
Гурвин внимателно насочи колата надолу през гората. Вдигна се облак прах.
— Където и да се появи Ерки, се случва нещастие — угрижено отбеляза той. — Майка му почина, когато беше на осем, казах ли ви?
Скаре кимна.
— Паднала по стълбите и се пребила. Ерки пое вината за смъртта й.
— Как така?
— Плашеше другите деца с тези си приказки. Хлапетата изгубваха ума и дума от страх и страняха от него. Според мен това беше неговото желание. След няколко години до църквата намериха трупа на възрастен селянин. Според официалната версия паднал от стълба, но очевидци забелязали Ерки да бяга от местопроизшествието. Вероятно разбирате защо селяните вече са си изградили мнение, независимо дали той е замесен в убийството на Халдис, или не. Ако питате мен, и аз клоня натам. Огледайте се! Наоколо е толкова пусто. Хората не идват чак дотук, ако не познават добре района. А Ерки е израснал тук и се ориентира отлично.
— Така е, но има и друго — подзе предпазливо Скаре, опитвайки се да не звучи назидателно. — Митът за пациентите на психиатриите и тяхната склонност към насилие е силно преувеличен. Касае се за предразсъдъци, страх, невежество. Не позволявайте хорските нагласи да замъглят трезвата ви преценка, защото сте ангажиран в разследването. Освен това познавате и Ерки, и Халдис. Ако вестниците се сдобият с подобни изявления за Ерки, ще го изкарат чудовище.
— Точно тук е мъчнотията — погледна го Гурвин. — Той винаги се движи сам, страни от хората и почти не общува. Ние всъщност не знаем що за човек е. Какъв е.
— Болен.
— Така казват — поклати глава Гурвин, — но на мен не ми е ясно как чужди гласове са в състояние да превземат нечия глава и да накарат човека да прави неща, които после не помни.
— Не сме сигурни дали той го е извършил.
— Разполагаме с пръстови отпечатъци и следи от стъпки. Дори и за секунди да забравя какво е направил, няма как да се измъкне от веществените доказателства. Този път сме се сдобили със сериозен материал.
— Май много ви се иска да го тикнете зад решетките? — съвсем невинно попита Скаре.
Гурвин изобщо не прозря намека.
— Би било чудесно. Всички посрещнахме прибирането му в клиниката по параграф пет с облекчение. Най-сетне знаехме къде е той. А сега обикаля някъде навън и си говори сам. Бог да ми е на помощ, но децата ми ще се прибират рано всяка вечер, докато този човек е на свобода.
— Ерки вероятно е по-изплашен и от децата ви — тихо отбеляза Скаре.
Гурвин стисна устни и натисна педала за газта.
— Вие не сте оттук. Не го познавате.
— Така е — усмихна се Скаре, — но вие успяхте да ме заинтригувате, признавам.
— Радвам се, че сте благословен с несломима вяра в хората, но не забравяйте: Халдис е мъртва. Някой е извършил убийство. Качил се е при нея, вдигнал е мотиката и я е забил право в окото й. Независимо дали е Ерки, или някой друг, аз се ужасявам при мисълта, че този човек има право на защита за деяние, което по никакъв начин не може да се оправдае.
— Никой не оправдава деянието, а човека зад него — поправи го Скаре. — А и не знаем защо е била убита Халдис. Нещо против да запаля?
Гурвин поклати глава и затърси цигарите си.
— Какъв е шефът ви? Кажете ми нещо за него.
Скаре се усмихна — несъзнателна реакция при споменаването на името Конрад Сейер.
— Строг, побелял; малко авторитарен; затворен в себе си; съвестен; остър като бръснач; старателен, търпелив, благонадежден и издръжлив; проявява слабост към малки деца и старици.
— А не към зрелите жени?