— Почти през целия път съм тичал.
— Значи двайсет и пет.
Шерифът кимна към часовника и отбеляза още нещо на листа. Изобщо не можеше да си представи Каник да тича с висока скорост, камо ли с куфар в ръка. Вдигна отново слушалката и набра номера на Халдис. Изчака осем сигнала и пак затвори.
Всъщност изпита задоволство, защото случаят предлагаше нужната му порция откъсване от рутината.
— Мога ли вече да си тръгвам?
— Кажи ми телефонния си номер.
Изведнъж момчето започна да писука с тънък гласец. Двойната му брадичка се тресеше под кръглото лице, а долната устна трепереше. Шерифът изпита съчувствие към него. Май действително нещо се бе случило.
— Да се обадя ли на майка ти да дойде да те вземе? — тихо предложи той.
— Живея в детско-юношеския дом — подсмръкна Каник.
Това сведение накара шерифа да го погледна с нови очи. Над тях сякаш се спусна мембрана и Каник ясно забеляза как в умствената си картотека Гурвин го премести в секция „неблагонадежден“.
— Така ли?
Гурвин си позволи да изпука всичките си пръсти един след друг и накрая кимна тежко.
— Да се свържа ли с персонала?
— Нямат достатъчно хора. Само Маргюн е дежурна.
Той отново започна да пристъпва от крак на крак и продължи да подсмърча. Шерифът внезапно омекна.
— Халдис Хурн беше възрастна жена — опита се да го утеши той. — Старците умират. Такава е логиката на живота. Сигурно не си виждал досега мъртвец?
— Току-що видях!
Гурвин се усмихна.
— По принцип просто заспиват и не се събуждат. Например, докато седят на люлеещия се стол. Няма нищо страшно. Не е причина да будуваш нощем. Обещаваш ли да не се плашиш?
— Там горе имаше и друг човек — внезапно съобщи Каник.
— До стопанството ли?
— Ерки Юрма — прошепна момчето, сякаш изрече ругатня.
Гурвин го изгледа удивено.
— Беше се скрил зад едно дърво, точно до навеса. Но аз го видях много ясно. После се скри между дърветата.
— Ерки Юрма? Няма начин — поклати глава Гурвин. — Преместиха го в клиника за душевноболни. От няколко месеца е там.
— Значи е избягал.
— Ей сега ще проверя — решително заяви шерифът, но прехапа долната си устна. — Разговаря ли с него?
— Да не сте луд!
— Ще проверя, но първо ще отида при Халдис.
Той остави сведенията за Ерки на заден план. По природа не беше суеверен, ала започна да усеща защо някои хора се поддават на подобни настроения. Ерки Юрма се промъква между дърветата, а Халдис е мъртва или най-малкото в безсъзнание. Звучеше му познато. Нищо ново под слънцето.
Внезапно му хрумна нещо:
— Защо мъкнеш този куфар? Нали не репетирате насред тъмната гора?
— Не — отвърна Каник и се разкрачи над куфара, сякаш се боеше да не му го конфискуват. — Това са просто разни неща, които разнасям навсякъде със себе си. Обичам да ходя из гората.
Шерифът го изгледа изпитателно. Внезапно момчето заприлича на кълбо от непокорство, но под него прозираше страх, сякаш нещо го бе разтърсило до мозъка на костите. Гурвин се обади в изправителния дом за проблемни деца и поиска да говори с управителката. Накратко я въведе в ситуацията.
— Халдис Хурн? Мъртва на стълбите? — Гласът й изтъня от съмнения и тревога. — Не знам дали Каник си измисля. Всички послъгват, когато им изнася, а сред увъртанията се вясва и по някоя истина. Със сигурност днес вече успя да ме преметне веднъж, защото очевидно е взел лъка, макар че му е разрешено да го използва само в присъствието на възрастен.
— Лък? — с недоумение повтори Гурвин. — Ама той носи някакъв куфар?
Шерифът хвърли поглед към момчето и към предмета между краката му.
— Именно.
Каник схвана за какво си говорят и стисна куфара още по-силно между краката си.
— Вътре има лък от фибростъкло с девет стрели. Мотае се из гората и стреля по враните.
Гласът на управителката не беше строг, а само разтревожен. Шерифът се обади и в психиатричната клиника „Пътеводителя“, където бе настанен Ерки Юрма, или по-точно трябваше да е настанен, защото Каник се оказа прав за бягството му.
Гурвин се опита да омаловажи случката. И без това слуховете за Ерки вдъхваха достатъчно ужас. Не спомена Халдис. Каник ставаше все по-неспокоен. Поглеждаше крадешком към вратата. „Какво ли се е случило — чудеше се Гурвин. — За бога, да не би да я е уцелил със стрела?“