Андрей Балабуха
Коктейл „Декстър“
Крайн пресече кабинета и въпреки усилията си, се олюля два-три пъти, а и за малко не закачи с рамо рамката на вратата. После тя се плъзна на мястото си. Декстър и Медвиг останаха сами.
— Е? — с леден глас попита Декстър. — Какво ще кажете, майоре?
— Че на един звездолет винаги може да се скрият един-два кашона уиски. И че никаква митническа проверка не би ги открила.
— Ако момчетата от „Дора“ действително са прекарали един-два кашона уиски, то все някога трябва да свърши. И то скоро! Че какво са два или нека даже три кашона уиски за няколкостотин човека от четирите бази?
— А засега — подхвърли Медвиг, — най-добре ще е да не си пъхаме носа в зоната на космодрума. След седмица там вече нищо няма да е останало за нашите момчета.
Декстър кимна.
— А какво ще правим с Крайн, майоре?
— Той и без това след вашето конско три дни няма да спи.
— Добре. Ще смятаме инцидента за приключен. Но ако това се повтори… — Декстър дари Медвиг с многозначителен поглед. — Свободен сте, майоре.
След два дни на съвещанието на командорите от базите, Декстър се опита да изясни дали не се е случвало нещо подобно и при съседите. Но нито доктор Лундквист, началникът на обединената скандинавска база, нито полковник Канаяси, нито дори старият Леженал отговориха на внимателно зададените им въпроси. Това бе разбираемо — та кой на Границата ще си признае доброволно за нарушение на сухия режим?
Заседанието се провеждаше в една от сградите на космодрума, който беше единствен на Алба и затова гръмко се наричаше международен. Възползвайки се от случая, Декстър отскочи през почивката до началника на митницата и проведе с него разговор, в хода на който се изясни, че началникът на митницата съвсем не може да приеме претенциите на командор Декстър, тъй като при огледа на „Дора“ не са били открити никакви контрабандни стоки. На свой ред командор Декстър изрази известно съмнение в щателността на проверката, още повече, че и митничарите са хора, на които също от време на време им се ще да си попийнат. Именно по тази причина му бе отговорено, че не бива да се съмнява в старанието на митничарите, тъй като намерените контрабандни стоки се конфискуват в тяхна полза. Като призна последното възражение за основателно, Декстър се оттегли.
На връщане той летя заедно с Леженал и по пътя се договори с него за дългосрочна аренда на геоскопа, който не му бяха изпратили с „Дора“, но какъвто французите имаха.
За геоскопа Декстър изпрати хора през следващата седмица. Чед Сташек, главният геолог на базата, чак подскачаше от радостно нетърпение, когато се настаняваше в колата до сержант Грили, мрачен здравеняк от Доусън, най-добрия шофьор на Форт Манус. Благодарение на доставените с „Дора“ пневмокари, заменили бавните гъсенични всъдеходи, пътуването до французите се превръщаше в малко повече от шестчасова разходка. Все пак на Сташек и Грили им предстоеше да пренощуват у французите, за да потеглят по обратния път сутринта — нощната албийска селва си е нощна селва, а предпазливия и Бог го пази. Следователно те трябваше да се приберат в американската база около три часа̀ на следващия ден.
Ако Декстър знаеше как ще изглежда това завръщане, той не само че не би пуснал Сташек и Грили по маршрута, но дори би ги поставил превантивно под домашен арест. Защото картината, която видя на следващия ден, беше ярка и впечатляваща.
Декстър седеше в кабинета си и подписваше куп документи, събрали се за последните три дни — възможно най-гадната работа, която командорът винаги се стараеше да отлага до последна възможност. Точно в този момент се разнесе продължителен вой, в който Декстър без труд позна сирената на пневмокара. Зарадван от повода, командорът се измъкна иззад бюрото и се приближи до прозореца. Открилото се зрелище мигом го накара да забрави за всички канцеларски неприятности.
Пневмокарът току-що бе излязъл от дефилето Гримсдейл и сега се носеше право към вратите на Форт Манус, виейки със сирената и проблясквайки на слънцето. Впрочем право е твърде силно казано, защото в действителност колата описваше сложни зигзази, които само при добро въобръжение биха могли да се нарекат синусоидални. Разстоянието между машината и портата стремително и неумолимо намаляваше и Декстър почувства, че косите му бавно се изправят. Но Грили наистина беше ас — в последната секунда тежкият пневмокар все пак се оказа върху онази единствена права, която можеше да го въведе на територията на Форт Манус. Всъдеходът форсира предизвикателно и се плъзна между стражевите кули.
Декстър си пое въздух и изруга. Като се отсеят всички труднопреводими идиоми, носещи чисто емоционален заряд, смисълът на тирадата му се свеждаше до следното: този път на Медвиг няма да му се удаде да защити хората си, а Декстър ще се погрижи да им… Какво именно „да им“, Декстър не се доизказа. Пневмокарът спря насред плаца, изпусна с леко свистене въздушните възглавници и легна върху бетонните плочи. Вратите се разтвориха и от машината някакси се измъкнаха Сташек и Грили. Гледайки безметежно зареяните им физиономии, Декстър окончателно се убеди, че въпреки всичко голяма част от контрабандният алкохол все пак е преминала през митницата и е потънала в недрата на френската база. А с гостоприемство и щедрост французите са се славили винаги.