— Също както и вие, майоре? — зад привидното спокойствие на командора Медвиг почувства съкрушителната ярост на гладен псевдис.
— Точно така, командоре. Неповторимо преживяване, почти пълна еуфория, както каза доктор Блъд.
Декстър се надигна иззад бюрото. В гласа на Медвиг звучеше такава убеденост в пълната му безнаказаност, че командорът неволно изпита желание да излъже тази увереност. Но се сдържа.
— Е, и каква е все пак същността на работата, майоре?
— В пневмокарите. Помните ли стените на дефилето? Те всички са силно напукани. А в Коляното има голяма пукнатина, по-точно даже — пещера, която се простира до изхода на дефилето. Когато пневмокарът прави завой, въздушният поток от винта резонира в тази каверна и в нея се създава нещо като ефект от органова тръба. При това тя „пее“ с инфразвук с честота дванадесет херца и звуково налягане сто и петдесет децибела. А такова съчетание оказва върху мозъка въздействие, адекватно на чист спирт в неограничена доза…
Когато на следващата сутрин бетонираха входа на пещерата, Декстър въздъхна облекчено. Сега инцидентът действително беше приключен.
В това блажено убеждение командорът пребивава цяла седмица. До онзи миг, когато в кабинета му влезе Медвиг, съпроводен от вездесъщия Картрайт. Върху лицата и на двамата грееше такова изражение, че сърцето на Декстър се сви в лошо предчувствие… И предчувствието не го излъга.
— Погледнете в седемнадесети бокс, командоре — помоли го Медвиг, докато на пулта Картрайт превключваше екрана за вътрешна връзка.
Декстър се загледа в появилото се изображение.
В бокса имаше около десетина души — механици, настройчици от ремонтната работилница и даже един-двама лаборанти. В най-различни пози те седяха около нещо, явно преправено от защитна сирена (такива, поставени по протежение на пътя на всеки 200 ярда, с пронизителния си вой плашеха псевдисите). По лицата на всички бе застинало блажено-идиотско изражение. Бяха пияни.
— Инфразвуков излъчвател — кратко поясни Медвиг. — Приспособили са го дяволите…
Но че това нещо, кой знае защо, го бяха кръстили „Коктейл «Декстър»“, Медвиг тактично премълча.