Батрин се засмя.
— Искаш да опознаеш баща си, но трябва да се съсредоточиш в подготовката за властта над вселената.
— Звучи нелепо. И е вярно.
— Аз съм виновен. Знаеш, че се появи случайно на този свят. Поне аз бях изненадан. — Кардения кимна. — И от всички, включително от твоята майка, чувах, че е по-добре да те държа настрана. И се съгласявах охотно.
— Знам. Никога не съм те обвинявала за това.
— Известно ми е и трябва да призная, че ти се чудех.
— Не те разбирам…
— Ти си принцеса — в буквалния смисъл, но досега не живя като принцеса. Според мен е логично да мисля, че на твое място повечето хора щяха да са недоволни.
Тя вдигна рамене.
— Харесваше ми, че мога и да не бъда принцеса. Когато бях на осем години, сърдех се малко. А когато пораснах достатъчно, за да знам какво означава да съм принцеса, много ми олекна, че съм пропуснала по-голямата част от този живот.
— Но той те сграбчи накрая.
— Така си е — съгласи се Кардения.
— Не искаш да бъдеш емперо, нали?
— Не искам. Бих предпочела да прехвърлиш титлата на братовчед, племенник или някого друг.
— Ако Ренеред се бе оженил по-рано и имаше дете, ти щеше да се отървеш. Но той не го направи. А ако се бе оженил за онази Нахамапитин и му се бе родил наследник, тя щеше да стане регент. Не би ми допаднало тя да се разпорежда, без никой да я усмирява.
— Ти обаче го увещаваше да се ожени за нея.
— Политика. Досещам се, че и тебе вече увещават да се омъжиш за нейния брат.
— Така е.
— Такъв брак е политически изгоден.
— Искаш ли да постъпя така?
Батрин се закашля дълго, тя напълни чаша с вода и я поднесе към устните му, за да отпие.
— Благодаря ти. Не, не искам. Надаш Нахамапитин е бездушна и зла, но и Ренеред не беше невинно агънце. По това приличаше на моята майка. Той би укротявал жена си, би приел с удоволствие такова предизвикателство… както би го приела и Надаш. Ти обаче не си като Ренеред, а Амит Нахамапитин е лишен дори от забележителния ум на своята сестра.
— Той е досадник.
— Много по-кратък начин да кажеш същото.
— Но нали според теб такъв брак би донесъл политически изгоди.
Батрин едва помръдна рамене.
— Да. И какво от това? Скоро ще бъдеш емперо.
— И тогава никой не би могъл да ми казва какво да правя.
— О, напротив. Всички ще ти казват какво да правиш. Но невинаги ще си принудена да ги послушаш.
— Колко време му остава? — попита тя Куи Дринин по време на вечерята.
По-точно Кардения вечеряше в личната трапезария, чието пищно обзавеждане беше само смешно, а не потискащо за разлика от другите стаи в частните имперски покои. Дринин не се хранеше, а стоеше пред масата и чакаше разрешение да докладва. Кардения го покани да хапне, но той отказа толкова припряно, че тя се зачуди коя ли дреболия от имперския протокол бе нарушила този път.
— Според мен не повече от денонощие, госпожо — отговори Дринин. — Отделителната му система на практика престана да работи и макар че можем да направим нещо за този проблем, другите системи в организма ще я догонят скоро. И дихателната, и останалите системи са пред критичен праг. Вашият баща знае, че бихме могли да предприемем крайни мерки, чрез които да удължим живота му с няколко дни в най-добрия случай. Той сам реши да се откаже от тях. Вече само му помагаме да не страда.
— Още е с бистър ум — вметна Нафа.
Тя също не се хранеше.
Дринин кимна и пак се взря в Кардения.
— Не очаквайте да е така до края, госпожо, особено заради натрупването на токсини в кръвта. С риск да превиша пълномощията си бих ви посъветвал, ако искате да кажете нещо важно на своя баща, да направите това по-скоро.
— Благодаря ви, докторе.
— Няма за какво, госпожо. Позволявате ли да се осведомя и за вашето самочувствие?
— Емоционално или телесно?
— Питам и за двете, госпожо. Знам, че ви инсталираха мрежата преди няколко седмици. Искам да съм спокоен, че тя не предизвиква странични ефекти.
Свободната ръка на Кардения опипа мястото на шията точно под основата на черепа, където бяха имплантирали семето на имперската неврална мрежа, за да се разрасне в мозъка й за около месец.
— Имах главоболие около седмица след имплантирането. Сега съм добре.
Дринин кимна.
— Чудесно. Натрупаният опит показва, че главоболието се появява сравнително често. Ако усещате други странични ефекти, трябва да ме уведомите, разбира се. Досега процесът на имплантиране би трябвало да е завършил, но никога не е сигурно предварително.