— Благодаря, докторе — каза отново тя.
— Госпожо.
Дринин кимна и понечи да се обърне.
— Докторе…
Той спря и пак я погледна.
— Да, госпожо?
— След преходния период ще се радвам, ако вие и вашият екип останете на служба при мен.
Дринин се усмихна и се поклони ниско.
— Разбира се, госпожо.
— Знаеш, че не е нужно да молиш лично всеки, който е на имперска служба, да остане на поста си — отбеляза Нафа, когато той излезе. — Иначе ще прекараш в това занимание целия си първи месец на трона.
Кардения махна с ръка към вратата, през която лекарят излезе.
— Този човек ще ме преглежда и подлага на изследвания десетилетия наред. Мисля, че е по-добре да го помоля лично да остане. — Тя погледна помощничката си. — Смахнато е, да знаеш. Не седна да се нахраниш заедно с мен. Стоиш си с таблета в ръце и чакаш да ми кажеш разни неща.
— Емперо и служителите му не се хранят на една маса.
— Служителите го правят, ако им бъде заповядано.
— Значи ми заповядваш да ям от същата гадост, която преглъщаш в момента?
— Не е гадост, а рибена чорба с канела по древна провансалска рецепта. И не ти заповядвам. Казвам ти, че ако желаеш, можеш да хапнеш нещо в компанията на своята приятелка Кардения.
— Благодаря, Кар.
— Да бъдеш моя служителка през цялото време е последното нещо, от което се нуждая в момента. Още искам да имам приятели, които не настръхват всеки миг от факта коя съм аз. Само ти от всички деца, с които израснах, не обръщаше внимание на това, че съм принцеса.
— Родителите ми са републиканци — напомни Нафа. — Ако се бях отнасяла с тебе различно заради баща ти, щяха да се отрекат от мен. Те все още са доста наежени, защото реших да работя за тебе.
— Това ме подсеща, че щом стана емперо, мога да те удостоя с титла.
— Да не си посмяла, Кар. Не бих могла да припаря до дома си в почивните дни.
— „Баронеса” звучи прелестно.
— Ще ти излея рибената чорба на главата, ако не престанеш — предупреди Нафа.
Кардения се подсмихна.
— Видях твоя запис — каза Батрин следващия път, когато беше буден. Кардения виждаше, че Дринин е бил прав, мислите на нейния баща вече блуждаеха и се оплитаха. — Онзи, в който говориш за мен.
— Как ти се стори?
— Много мило. Не са го писали онези от комитета, нали?
— Не.
Оплакванията на изпълнителния комитет от написаната наново реч секнаха, когато Кардения им каза, че или ще каже думите, подбрани от Нафа, или изобщо няма да говори. Тя се зарадва на първата си победа над трите политически сили, уравновесяващи императорската власт. Не се залъгваше, че подобни случаи ще бъдат чести, когато седне на трона.
— Добре — промърмори Батрин. — Трябва да бъдеш самостоятелна, дъще. Не да играеш натрапена роля.
— Ще запомня.
— Непременно. — Очите му се затвориха, той като че се унесе за малко, после пак я погледна. — Избра ли вече имперското си име?
— Колебая се дали да не запазя своето.
— Какво?! А, не. Собственото ти име е за твоя личен живот. За приятели, съпрузи, деца и любовници. Ще имаш нужда от него. Не го давай на империята.
— Твоята майка с кое от имената ти те наричаше?
— Батрин. Поне когато имаше какво да ми каже. Как е майка ти?
— С нея всичко е наред.
Преди три години Хана Патрик се бе съгласила да стане ректор на Технологичния институт в системата Гуелф, на десет седмици от Средоточие по Потока. Сигурно бе научила за влошаващото се състояние на емперо Атавио VI. Но щеше да чуе за възкачването на своята дъщеря на трона много след деня, когато това се случи. Кардения знаеше, че чувствата на нейната майка за този обрат в съдбата на дъщеря й са твърде противоречиви.
— Обмислях дали да се оженя за нея — сподели Батрин.
— Вече ми каза.
Кардения бе чула съвсем друга версия от майка си, но сега нямаше смисъл да повдигна тази тема. Баща й кимна и заговори за друго:
— Може ли аз да ти предложа имперско име?
— Да, моля те.
— Грейланд.
Кардения сбърчи вежди.
— Не съм чувала това име.
— Когато умра, погледни сведенията за нея. И ела да си поприказваме.
— Ще дойда.
— Чудесно. Ти ще се справиш добре като емперо, Кардения.
— Благодаря ти.
— Ще ти се наложи да се справиш. Империята скоро ще се нуждае от това.
Кардения не знаеше какво да каже, само кимна и докосна ръката на своя баща. Той изглеждаше учуден и стисна пръстите й едва доловимо.
— Сега ми се спи — каза той. — Ще заспя, а после ще станеш емперо. Така добре ли е?