— Както кажеш.
— Разбрахме се. — Батрин пак стисна ръката й толкова леко, че усещането беше призрачно. — Сбогом, Кардения, дъще моя. Съжалявам, че не отделих повече време за обичта си към тебе.
— Няма нищо.
Батрин се усмихна.
— Идвай да се виждаме.
— Ще идвам.
— Добре.
Батрин се унесе. Кардения седеше до баща си и чакаше да стане емперо.
Чакането не се проточи.
2
Кива Лагос усърдно се чукаше до полуда с помощник-ковчежника, когото сваляше от шест седмици, докато „Да, сър, тя е моята мацка” летеше от Ланкаран към Край, но вторият помощник-капитан Уейлов Бренир влезе неочаквано в нейната луксозна каюта.
— Присъствието ви е необходимо — каза той.
— Малко съм заета — сопна се Кива.
Тъкмо стигна до истинския кеф, така че Уейлов да се шиба (защото определено нямаше да се шиба с нея, беше гнусен), и не би се отказала от удоволствието само защото той им се натрапи. А истинският кеф е такава рядкост. Хората се занимават със секс, а той нахълтва, разбираш ли. Негов гаф, не неин. Помощник-ковчежникът имаше леко угрижен вид, но Кива го понатисна, за да е ясно, че забавлението ще продължи.
— Важно е.
— Повярвай ми, това също е важно.
— Дойде митнически служител, който не ни разрешава да разтоварваме хаверите — каза Бренир. И да беше стъписан или възмутен от заниманията на Кива, не се издаваше. По-скоро даваше вид, че му е скучно. — А ние пристигнахме на Край именно за да разтоварим хаверите. Ако не ги продадем и ако не сключим договори за лицензиране, спукана ни е работата. Вие сте представителка на собственика. И вие ще обяснявате на своята майка защо този полет се е превърнал във финансова катастрофа за вашето семейство. Може би все пак ще благоволите да се присъедините незабавно към капитан Блиника в разговора с този митнически служител, за да се опитате да решите проблема. Или ще продължите да се чукате с този младши член на екипажа. Не се съмнявам, че двете занимания са равностойни с оглед на вашето бъдеще, бъдещето на този кораб и бъдещето на вашето семейство.
— Ама че гадост — отбеляза Кива.
От кефа нямаше и следа, а и помощник-ковчежникът — нейното малко развлечение, вече изглеждаше твърде окаяно.
— Бренир, това беше впечатляващо нахалство спрямо човек, който може да те изрита от службицата ти.
— Госпожо, вие не можете да ме уволните — възрази помощник-капитанът. — Аз съм на щат към гилдията. Е, ще дойдете ли?
— Мисля по въпроса.
— Трябва да си вървя — обади се помощник-ковчежникът. — Тоест… бих могъл да си тръгна. Не е ли по-добре да го направя?
Кива въздъхна и сведе поглед към своето завоевание.
— Кога си на вахта?
— След три часа.
— Значи оставаш тук.
Отдели се от него, навлече нещо приемливо за външния свят и последва Бренир през кораба.
„Да, сър, тя е моята мацка” беше петица — кораб, чиито размери и конструкция на теория позволяваха да поддържа със собствени ресурси живота на пълен екипаж в продължение на пет години, преди всичко да се скапе, системите за регулиране на жизнената среда да се повредят, а хората да се впуснат в неописуеми взаимни зверства за малко, преди да настъпи краят, както се случваше неизбежно с всички екипажи, закъсали нейде из безкрайната космическа пустош без надежда за спасение.
Но на практика в границите на Взаимозависимостта полетите през Потока от едно човешко поселение до друго не се проточваха повече от девет месеца. Петиците, както и десетките — техните по-големи подобия, обикновено бяха подготвени да поддържат живота на екипажа една година, за да има и резерв от три месеца. Останалият обем и ресурси бяха отделени за товари, а в случая с „Да, сър” — за астропоника. В кораба отглеждаха продуктите на растениевъдството, върху които собствениците му имаха монопол, и пътешестваха от една звездна система до друга, за да ги продават.
Домът Лагос, който притежаваше „Да, сър”, имаше монопол върху цитрусовите плодове. По-точно върху целия растителен род — от семената до плодовете, от оригиналните древни видове и сортове, като лимони и портокали, до по-съвременните хибриди, като гейбини, зести и хавери. И „Да, сър” кацна на Край, за да търгува с хавери — да продаде отгледаните плодове и да сключи договори за лицензиране с местния агробизнес, който да ги отглежда на планетата от името на семейство Лагос.
Поне такъв беше планът. Но сега някакъв скапаняк от митниците се опитваше да им го набута на всички.
Кива влезе в заседателната зала на „Да, сър”, където я чакаха капитан Томи Блиника, старшият ковчежник Гажон Магнут и някакъв жалък лайнар от имперските митници. Тя кимна на Блиника и Магнут и седна при тях на масата. Блиника отпрати Бренир, който излезе и плъзна вратата на мястото й.