— Добре, какъв е проблемът? — започна Кива.
— Лейди Кива, аз съм инспектор Претан Ванош, заместник-директор на имперските митници на Край… — започна жалкият лайнар.
— Много ми е приятно — прекъсна го тя. — Та какъв е проблемът?
— Проблемът е клостеровирус. Това е тип вирус, който…
— Господин Ванош, моето семейство държи монопола върху цитрусовите плодове от осемстотин години. Знам какво е клостеровирус. Знам също, че са минали двеста години от последния потвърден случай, когато клостеровирус е засегнал продукти, които ние продаваме или лицензираме. Нашите гении инженери се грижат продуктите да са устойчиви на такива вируси.
Ванош се усмихна със стиснати устни и й подаде папка с документи. Кива я взе.
— Отброяването започна наново, лейди Кива — каза митничарят. — Преди девет месеца корабът близнак на вашия — „Не, сър, не казах може би”, пристигна с товар от посадъчен материал на грейпфрут, с който донесе и нов щам на вируса. Този щам се разпространи в лицензираните от вас овощни градини и съсипа реколтата на вашите клиенти.
— Така да бъде, но какво от това? — отвърна Кива. — Ако се е случило, а аз няма да се съглася с твърденията ви, докато наши хора не проучат проблема, ще компенсираме клиентите си за загубите и ще изкореним онези градини. Няма нищо общо с нашия товар от хавери.
— Не е толкова просто. Вирусът се оказа съвместим и с някои местни култури на Край, включително бану, която е важна за изхранването на населението. Наложи се да въведем карантина в цели провинции, за да спрем разпространението му. Цените на хранителните стоки направо пробиха тавана. Хората се тревожат от опасността да гладуват. Херцогът на Край и без това трябваше да се бори с въстаници, а това влоши положението още повече. — Ванош се приведе над масата към нея. — Грубо казано, лейди Кива, Домът Лагос допринесе за хаоса по цялата планета.
Кива се вторачи смаяно в тъпия чиновник.
— Не може да говорите сериозно, че сме възнамерявали да…
Този път той я прекъсна.
— Лейди Кива, няма значение какви са били намеренията на вашия Дом, важно е какво направихте. А вие сипахте масло в огъня. Докато по въпроса не се произнесе съдебна инстанция, опасявам се, че вашите търговски права на тази планета са отнети.
— Не знам нищо за тази история — оправда се Кива.
— Докладът съдържа всички данни за вируса.
— Не говоря за шибания вирус. А за хаоса, глада и останалите дивотии. Не можете да стоварите цялата вина върху нас.
— Лейди Кива, уверявам ви, че никой не обвинява за всичко вашето семейство. Но вие носите достатъчна част от вината, за да бъдат отнети правата ви.
— Притискаш ли ни? — изтърси Кива.
Ванош примигна.
— Моля?
— Чу ме добре. Притискаш ли ни? Подкуп ли искаш да изкопчиш от нас?
— Подкуп ли?
— Да.
— Лейди Кива, не мога да се досетя заради коя част от нашия разговор стигнахте до предположението, че си прося подкуп.
— Мамка ти, стига си усуквал — сприхаво каза Кива. — Хайде да се престорим за малко, че тук сме се събрали само зрели хора и няма нужда да увъртаме в пазарлъците. Кажи ми какво искаш и… — тя посочи с палец Магнут, чието изражение подсказваше нежеланието му да повярва на ушите си — … Магнут ще се погрижи за останалото.
Ванош изви глава към ковчежника.
— Старши ковчежник Магнут, често ли подкупвате служители на имперските митници?
— Не отговаряй! — рязко се намеси капитан Блиника. На Магнут му олекна видимо от заповедта да си мълчи. Блиника се взря във Ванош. — Поднасям ви извиненията си, господин инспектор. Нашата представителка на собствениците е твърде разстроена в момента, което е напълно разбираемо. Затова подбра необмислено думите си. Уверявам ви, че не е политика на Дома да подкупваме имперски служители, а невъздържаността на лейди Кива не означава, че някой от нас ви подозира в подкупност. Прав ли съм, лейди Кива?
Кива се вторачи красноречиво в капитана на своя кораб: „Ти бъзикаш ли се с мен бе, пич?”. Погледът на капитана отговори ясно: „Изобщо не се бъзикам с тебе, гадино!” Тогава тя насочи вниманието си към Ванош.
— Да. Това беше неуместна шега, за която съжалявам.
— Лейди Кива, може би не е добре да избирате комедията като свое поприще — отбеляза митничарят.
— Това е много полезен съвет, благодаря.