— Значи да не се тревожа, че стрелят по мен?
— Ако се бяха настървили, щяха да ни ударят с ракета.
Кива пак погледна Фин.
— И вие тук се занимавате с бунтове всяко десетилетие.
— Да, веднъж-дваж на десет години.
— Няма ли с какво друго да си запълвате времето? Спортни отбори? Тихи игри на маса?
— Обикновено въстанията остават ограничени в далечните провинции — поясни Руе. — Избухват, властващият в момента херцог изпраща там местната гвардия и всичко приключва за два-три месеца. Този път е различно.
— Въстанието е добре организирано — добави Фин.
— Имат много оръжие.
— Да, вече забелязах — каза Кива. — Но още не съм чула как то е свързано с нас.
— Както споменах, няма политическа връзка — отвърна Руе. — Но борбата с това въстание стана много скъпа. Данъчните постъпления спадат заради затрудненията на бизнеса. А парите трябва да бъдат получени отнякъде.
— От нас ли?
— От нас — потвърди Руе.
— Не само от нас — поправи го Фин. — Той стиска за гърлата всички гилдии. За начало — с по-високи данъци и такси. Херцогът ги вдигна до горната граница, разрешена в империята.
— Но парите пак не стигаха — подхвана Руе. — И херцогът стана изобретателен.
— Щом бе съобщено за вируса по грейпфрутите, херцогът блокира банковите сметки на Дома Лагос — обясни Фин. — На теория са под независимо попечителство, докато съдът се произнесе за обезщетенията, които трябва да получи Край заради разпространението на вируса и върху местни земеделски култури.
— Каква е нашата отговорност за това? — попита Кива.
— Може и да нямаме вина — отговори Руе. — Но решението ще бъде взето от съда. И ако все пак херцогът докаже, че вирусът е попаднал в екосистемата на Край заради нашата престъпна небрежност, имперските закони ни задължават да му изплатим обезщетения и глоби.
— А дотогава нашите сметки са под попечителство, за да не преведем парите в Икойи, където херцогът не може да ги докопа — добави Фин.
— Но истината е, че не са под попечителство, нали? — Кива посочи малкия, дебел, брониран прозорец на колата. — Херцогът си ги харчи за борбата срещу въстаниците.
Руе се усмихна със стиснати устни. Май всички на Край се усмихваха така.
— Не бива да забравяме, че когато херцогът обяви текущото извънредно положение, той национализира банките. Според версията на властите мярката е предназначена да предотврати финансовата паника и спекулациите. Но от ръководители в банки на гилдиите знам, че той опустошава сметките.
Кива прихна.
— Много мил човек.
— Е, поне замисълът му спрямо Дома Лагос си го бива — призна Фин. — Ако потуши въстанието, ще има колкото си иска време да протака съдебния процес, за да върне в сметките откраднатите пари. Това ще се влачи с години.
— А ако бъде победен, за него ще е все едно, защото вероятно ще е мъртъв — допълни Руе.
Кива изсумтя и се загледа през прозорчето. Столицата Инвърнес се простираше наоколо — овехтяла, невзрачна, с няколко пожара в далечината, които бълваха мазен дим.
— И ще бъде ли победен?
Фин и Руе се спогледаха.
— Няма да е първият случай, когато херцог на Край е свален от власт със сила — отбеляза Фин.
— Ясно, но какво ще стане този път? — настоя Кива. — Губим ли си шибаното време, като отиваме да говорим с мръсника?
— Положението на херцога не е обнадеждаващо — призна Руе след минута. — Чухме слухове за дезертьори в провинциите, за преминали на вражеската страна командири заедно с техните войници. Вероятно ще знаем следващата седмица какво ще стане.
Кива посочи нагоре.
— А онези скапаняци? Империята? В края на краищата херцогът е проклет благородник. Няма ли да им се стори проява на лош вкус, ако бъде извлечен на улицата и разстрелян?
— Намираме се на Край, лейди Кива — напомни Руе. — Докато Взаимозависимостта получава своя процент от търговията, другото остава вътрешен проблем.
— Включително смъртта на херцог ли?
— Няма да е първият случай — повтори Фин.
— Доближаваме двореца — съобщи шофьорът. — Ще се забавим няколко минути, докато минем през охраната. Госпожо, може ли да ми дадете поканата си за двореца?
Кива му я връчи и пак погледна местните си подчинени.
— И какво ще правя сега? Отивам да се моля на онзи шибаняк за разрешение да си продам хаверите, а ако го получа, ще очаквам да прибере печалбите ни под така нареченото попечителство и повече няма да ги видим.
— Поне в близките години — потвърди Фин. — И това е най-добрият вариант.